Една до болка позната история...
1 min reading
Из Дневника на едно щастливо момиче..
(03.08.2007)
Обичаш ме... Копнееш за мен... Искаш ме с цялото си сърце и душа... Би дал всичко за мен... Имаш нужда да бъда до теб... Да ме чувстваш до себе си, за да бъдеш щастлив...
(25.09.2007)
Ден след ден... чувствам лекота... Щастлива съм, обичана! Истински желана!... Една прекрасна истинска любов!! Сякаш летя... Танцувам... Пея :) Всичко правя с усмивка на лице... И светът ми се струва по-светъл и красив!... Да! Ти си до мен!... Ти ме обичаш... Поглеждаш ме в очите... Очите, изпълнени със щастие... Докосваш ме...
Галиш шията ми... Целуваш устните ми... Устните, които те желаят... Боже, колко съм щастлива!!! Ти си всичко, което искам!! И ето... ти отново ми казваш онези две прекрасни думички, които така копнея да чуя от теб... които ме правят толкова щастлива, сякаш чак сега започвам да живея...
Да, аз чувствам онази истинска любов, за която всички говорят... която всички възхваляват! Ти ми казваш, че тази любов е вечна... Тя не умира, нали?
(10.10.2007)
... Сълзи по бузите се стичат... Обръщам гръб, затварям очите си... Побягвам... Спъвам се... Падам... Крещя... Нали ме обичаше? Какво стана! Как така любовта вече я няма??? Нали това беше истинската любов... тази, която никога не умира... Онази... вечната... Как така срещна друга... сега нея ли обичаш?? НЕ... Не ме прегръщай... стой далеч! Как да се успокоя?? Ти знаеш ли какво направи!!! Та ти разби сърцето ми!!!
(11.10.2007)
... Вкъщи... Сама... Поглеждам през прозореца... Виждам самота...
Виждам ранени души... също като моята... Безразлични лица... в такова се превърна и моето! Очи, пълни със сълзи... Ръце, копнеещи да даряват нежност... Но отхвърлени... Да! Отхвърлени... като мен!!
(17.10.2007)
"Обичам те"... Аз вече никога няма да повярвам на тези думи!...
(03.08.2007)
Обичаш ме... Копнееш за мен... Искаш ме с цялото си сърце и душа... Би дал всичко за мен... Имаш нужда да бъда до теб... Да ме чувстваш до себе си, за да бъдеш щастлив...
(25.09.2007)
Ден след ден... чувствам лекота... Щастлива съм, обичана! Истински желана!... Една прекрасна истинска любов!! Сякаш летя... Танцувам... Пея :) Всичко правя с усмивка на лице... И светът ми се струва по-светъл и красив!... Да! Ти си до мен!... Ти ме обичаш... Поглеждаш ме в очите... Очите, изпълнени със щастие... Докосваш ме...
Галиш шията ми... Целуваш устните ми... Устните, които те желаят... Боже, колко съм щастлива!!! Ти си всичко, което искам!! И ето... ти отново ми казваш онези две прекрасни думички, които така копнея да чуя от теб... които ме правят толкова щастлива, сякаш чак сега започвам да живея...
Да, аз чувствам онази истинска любов, за която всички говорят... която всички възхваляват! Ти ми казваш, че тази любов е вечна... Тя не умира, нали?
(10.10.2007)
... Сълзи по бузите се стичат... Обръщам гръб, затварям очите си... Побягвам... Спъвам се... Падам... Крещя... Нали ме обичаше? Какво стана! Как така любовта вече я няма??? Нали това беше истинската любов... тази, която никога не умира... Онази... вечната... Как така срещна друга... сега нея ли обичаш?? НЕ... Не ме прегръщай... стой далеч! Как да се успокоя?? Ти знаеш ли какво направи!!! Та ти разби сърцето ми!!!
(11.10.2007)
... Вкъщи... Сама... Поглеждам през прозореца... Виждам самота...
Виждам ранени души... също като моята... Безразлични лица... в такова се превърна и моето! Очи, пълни със сълзи... Ръце, копнеещи да даряват нежност... Но отхвърлени... Да! Отхвърлени... като мен!!
(17.10.2007)
"Обичам те"... Аз вече никога няма да повярвам на тези думи!...
© Кристиана All rights reserved.
