2 min reading
Една невъзможна любов
Защо понякога всичко е толкова трудно? Когато те бяха заедно, светът бе толкова съвършен. Когато се прегръщаха, електричеството минаваше така силно през телата им, че те не можеха да кажат нищо. Устните говореха. Сърцето говореше. Такава силна любов не можеше да остане просто спомен. Как можеше да се борят срещу света за един миг щастие. Но тя вече не чакаше голямото щастие, което все не чукаше на вратата й, а се впусна в малкото, което животът й бе дал. Те бяха от два различни свята. Така болеше от тази невъзможна любов. Въздухът свършваше, когато не беше с него. Тя беше затворена в златна клетка, покрита с диаманти и робини, но къде е истинското щастие! Сърцето и се бе свило. Когато привечер седеше на малката си веранда, виждайки единствената среща на слънцето с луната... мислеше, мислеше кога ще го види отново, кога ще слее устните си с неговите, кога ще бъдат отново едно цяло. Искаше и се отново да го почуства до себе си, отново да го прегърне, да прегърне жив ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up