ЕДНА ПРОЛЕТ КРАЙ ЯНТРА
Да ходиш до Египет и да не видиш пирамидите, звучи като: да ходиш до Рим и да не видиш папата, а у нас пък: да ходиш до Търново и да не видиш Царевец и най после: да ходиш до Царевец и да не видиш Балдуиновата кула, а всичкото това означава: е, ами защо си ходил тогава? Минахме през Търново по време на последната ни ученическа екскурзия от гимназията, влязохме и в Царевия град. Вървим си по разкривените и обрасли калдъръми, зяпаме камънаците, а аз, не знам защо, бях в компанията на класната, литератор, за чийто външен вид може да добиете представа от прякора, който ѝ бяха сложили учениците през годините: Каробучка, и на математичката, една красива, стройна и властна жена, която покоряваше и с поглед, и с усмивка, и с походка, с всичко и млади, и стари, и царе, и патриарси, чиито духове се събуждаха от стъпките ѝ, опипваха я с полъха на вятъра, който идваше отнякъде си, косата ѝ се пръскаше матова и волна, а роклята ѝ потреперваше и недискретно подчертаваше изящни ...