Една свещичка живот
Една свещичка Живот
Озъбените пориви на беснеещия леден вятър да нахлуе под паянтовата врата на бараката, накрая се увенчаха с успех. На малките остри снежинки, прокраднали се през процепите, никой от налягалите на скърцащото ръждиво легло не се зарадва. Студът бавно взимаше надмощие в обречената битка с все по-отслабващата топлинка на старото кюмбе. Недоимъкът отдавна беше стиснал и него за гърлото. Из улиците на циганското гето пиянските песни, преминаващи на моменти в груби псувни, пригласяха на канонадата от новогодишни пиратки. Внезапно изскърцаха спирачките на мощна лимузина, хорската глъч секна и тълпата жадно я наобиколи в очакване. Майката наметна извехтялата ватенка и излезе на улицата. Едно парче омазнена амбалажна хартия, подхваната от виелицата, излетя от съдрания джоб на дрехата, застина за миг във въздуха, опитвайки се да полети, но като простреляна в крилото птица, направи няколко последни кръга и се свлече в краката на хората.
Шофьорът на поредния богаташ беше донесъл милостиня – „втора употреба” в кашони, които се разграбиха за миг. Жената едва успя да се докопа до два прокъсани чорапа - от тези, дето висят от елхата и Дядо Коледа слага в тях подаръци за послушните дечица. Върна се премръзнала в бараката, където болното Дете лежеше в ъгъла на стаята, прегърнало изтърбушено плюшено мече, а черните му, като малки въгленчета, очи жадно попиваха безцветно-изкривените образи от допотопния телевизор „Юность”, домъкнат от майка му преди време, след редовните ù нощни набези по „Околовръстното”. Парчето крива тел, забучено вместо антена и украсено с парчета гирлянди, любопитно надничаше над облепения наполовина с пожълтели вестници прозорец, сякаш искаше да се изфука с премяната си на околния свят. На стената, под една снимка на Дева Мария, изрязана от вехто списание и закована с пирони, мъждукаше полупразно кандило. Таванът на стаята – почернял от сажди, сякаш щеше да се срути всеки миг над главите им. В стаята едва се дишаше. Като в ковчег! Майката разголи внимателно сина си, намъкна широките чорапи на краката му, завърза ги с връвчица, за да не се изхлузят, загледа го с тъжна усмивка и каза:
- Ех, какъв си ми огромен подарък в тези чорапки, детенце!
После го зави нежно и се примъкна до немощния пламък на малката свещичка, чийто живот беше зависим от един случаен, смъртоносен полъх на Съдбата. Започна поредната лъскава реклама на нов модел плазма и Детето си я представи за миг у тях – на мястото на стария телевизор. Притвори очички замечтано и блажено се усмихна.
Лекарите не му даваха големи шансове за живот. Единствената надежда беше трансплантация в чужбина и майка му прекрасно знаеше суровата истина, но за нищо на света не би я споделила с детето си. Сухата раздираща кашлица от малките гърдички, сгушени до захабената ù плът, я разбудиха от прегръдката на съня. Тя стана, сипа блудкав чай в очуканото войнишко канче и го подаде на Детето. То жадно отпи полустудената течност, забърса мокрите си устнички с опакото на ръката и се отпусна уморено на възглавницата.
Рекламите свършиха и се появи зов за помощ за поредните болни деца, поверили живота си на хорската милостиня. Лечението е дало добри резултати, но парите не стигали, както обикновено.
Детето се поразмърда обнадеждено и тихо попита майка си:
- Мамо, искам да се излекувам и аз, защо за мене никой не събира пари?
„Защото сме цигани, милото ми, защото сме бедни, мръсни мангали” - натъжено отговори сама на себе си Майката, зави Детето си с още едно одеяло и му прошепна гальовно:
- Хайде, заспивай, че стана късно вече. Тези деца са наистина много болни и се нуждаят от спешно лечение много повече от тебе, детето ми. Ще видиш колко скоро ще те напусне цялата болка, която те измъчва.
Думите ù се задавиха в гърлото, а бликналите сълзи блестяха като тъжни самотни светулки в сумрака на стаята. Майката прокле наум мизерията, прокле заобикалящия ги хищен свят и се загледа с невиждащи очи в поредната, лишена от съдържание, новогодишна реклама. В съзнанието ù изплува смътно някакъв стих, за който, незнайно защо, винаги се сещаше по празниците:
Добрината е джоб с изтърбушен хастар
на Живота в костюма банален…
И светлите празници – дни за пазар,
а Тъгата – декор театрален! ***
Навън хриптящите пиянски гласове започнаха да отброяват оставащите мигове до Новата Година и раздялата със Старата, но на Майката се сториха като тежка раздяла с един никому ненужен детски живот!
На сутринта тишината беше пуснала пипалата си из гетото. Бръснещият вятър премяташе по черната, като циганска мъка, земя остатъците от Новогодишната нощ. Едно малко парченце амбалажна хартия спря своя бяг до проядената ограда на кръчмата. На листчето, подгизнало от влагата, все още можеше да се различи изкривения детски почерк:
„скапи дедо коледа вместо подарак много ми се иска да оздравея по бързо щото мама се измъчва като ме гледа болен. татко ми е в затворът и ас съм единственият мъж във къщи. всеки ден се мола и на бог за здраве щото не е лошо човек да има повече приатели на които да расчита. благодария ти че те има. твой приятел който ше те обича винаги.”
Буквите се бяха посвили на хартията, за да направят място в ъгъла на едно огромно нарисувано сърце, размазано от калта. Сърцето, което никога нямаше да стигне до добрия беловлас старец. Но Детето нямаше как да знае това. То просто беше безкрайно щастливо в своята крехка Надежда, топлеща го много повече от всичките играчки на света. На Сърцето – това искрено късче любов, беше отредено до пролетта да изгние под бялата пухкава пелена на забравата!
Пролетта, когато новото начало, жадно очаквано от всички да се разлисти от зелените нежно напъпили цветчета на Живота, една малка, едва тлееща свещичка щеше да загасне завинаги!
*** авторски стих
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=238230
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стяга сърцето - толкова чисто и истинско е...
А има ли Хора... винаги има и надежда... -
Чета го няколко пъти и всеки път въздейства по еднакъв начин!
-
Разказът ти ме опари здравата! Искам само да ти кажа, че докато го четях, във въображението ми, майката и момченцето бяха с бяла кожа. Извинявай не можах да ги видя мургави и при второто прочитане.
И благодаря за хубавото четиво, което си поднесъл! -
много пъти го прочетох този твой трогателен до болка разказ..
и не намирах думи да ти пиша...и сега пак, ще ти кажа,
че ме разплака, приятелю...Голям Човек си ти..
прегръщам те, най-сърдечно.. -
благодаря ти, камъче...!
ти си едно от стойностните неща в този сайт!!!
прегръщам те силно! -
Много добрини за всички - да си пожелаем, приятелю Агоп!
За много години!
! -
Дете и Бог-любов,скрепена и запечатана с восъка...от една свещичка!
Честита 2012 година,Агоп!
Бъди здрав и успешен! -
Добра и честита Година, Агоп!
-
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-1271332455.html"><img src="http://s20.rimg.info/a73373139c03cfa757a49dd89d0f37d6.gif" ></a>
-
Много е силно и чувствено. Не знам какво да кажа.Да ти пожелая весело посрещане на Новата година. Да имаш по-вече хубави мигове.Късмет.
-
Прав си, Крикор...!
Всичко, което споделяш е самата истина за съжаление.
Две години служих в"Строителни войски" заедно с цигани и турци(понеже не бях благонадежден с роднините зад граница).
Именно там разбрах, че болката и мъката нямат цвят и раса(както чудесно е отбелязял Викмарк).
Там се научих да бъда толерантен към различните около мене, а и нямах никакви проблеми в общуването си с тях(с малки изключения, разбира се).
Да ти кажа честно, за тези изминали години не съм посягал на човек, а също и на мен не са посягали (може би защото съм едрогабаритен – 2 метра и 120 килограма живо тегло)
Не толерирам в никакъв случай обаче безобразията вършени от тях, но те просто са си избрали сами този начин на живот в гетата, а държавата просто не си е на мястото, защото такива безчинства едва ли има в други държави с ромско население
Разбира се, че можеше да се разказва и за турче, еврейче или арменче.
Просто така реших, защото още не съм чул за циганче да се събират пари(няма и да чуя скоро)
Желая на всички Ви прекрасно настроение през Новата Година и нека да бъдем човеци преди всичко, защото както пише в един мой стих, който не съм го побликувал още „ око за око прави всички ни слепи! по слепи от мъртвите, даже”
Бъдете здрави и Ви благодаря още веднъж, че се спирате на страничката на „ Двата вълка”
п.п. Колкото до Яворов, той е дълбоко в сърцето ми и поругания паметник ще тежи единствено на съвестта на бандюгите...ако имат съвест... -
Наистина много силно си го написал Аги. Не случайно предизвикваш толкова похвали и сълзи. Като творец ти се покланям за таланта и острото перо. На фона на цялата престъпност на циганите, ми е много трудно да се разчуствам. Колко невинни жертви на цигански набези, колко пребити и убити невинни хора из цяла България от тази мръсна, нагла циганска паплач. Те не се посвениха да откраднат паметника на Яворо в Борисовата градина и да го продадат за скраб. Паметкика на поета възпял и нашата мъка, паметника издигнат "от признателните Арменци" с волни пожертвования от такива като теб Агоп. Хора без чест и без морал, живеещи на гърба на един прекалено толерантен народ. Не те упреквам за прекрасния разказ, силно въздействаш и с майсторски изградени образи. но ми се искаше да не са цигани. Не че при тях няма мъка и болка, но на мен лично ми се струва, че те причиняват повече болка и мъка, отколкото те самите изпитват. Най-голямите телефонни мошеници, изнудващи стари хора с лъжливи нещастия на тяхни близки, спекулиращи с любовта на старите хора към деца и внуци, са основно цигани. Това не е критика на твоя разказ, НЕ, НЕ и пак НЕ!
Твоите герои можеха да бъдат турци, мъката и болката на едно турско дете и мъката на майка му не са по-малки от болката и мъката на кое да е друго дете или майка, но на фона на изкланите милион и половина НЕВИННИ деца, жени и старци наши дедовци, баби, майки и бащи, братя и сестри, приятели и съседи, сърцето ми остава ледено студено.
Желая ти весела Нова година, крепко здраве и много нови творчески успехи. А на 6=ти януари ще си честитим нашата, арменската Коледа! -
Здраве, радости и нови творчески успехи ти желая през Новата 2012 Година, Агоп!
-
Весели празници, Аги! И нека грее свещичката на живота!
-
Аги,...!
Много силно! Много образно! Описанията са невероятни с лекотата на изказа. -
Човешката мъка няма раса и цвят. Впрочем.... добротата - също!
Прегръдки , батинка! -
"Давайте закроем хотя на мгновенье
глаза на чужие грехи,
Давайте пойдем по Христову ученью,
где заповедь братской любви."
Весели и светли празници, приятелю! -
Вълчо...!МИЛИ...!
-
Агоп,толкова тъжно и толкова истинско!!!
Как ме е срам,че живеем в такъв свят!!!
А сме създадени така,че би могло всички да живеем добре ,
ако една малка част от човечеството не беше толкова алчна!!!
И въпреки всичко аз вярвам в доброто и се опитвам да правя добрини!!!
Опитвам се да уча и хората около мен на това!!!
Ще го правя до края на дните си и вярвам,че все повече хора ще го правят!!!
Вярвам,че светът около нас може да стане по-добър,но всеки трябва да почне от себе си!!!
Да не гледам,че другия е такъв или...
Аз ще го правя ..... всеки ден!!!
Пожелавам на всички и на теб здраве и много добрини!!!
Нека направим света по-добро място за живот!!!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!!! -
Честита Коледа,Агоп!
-
Честита Коледа, Агоп! С пожелание за весели празници и благодарност за прекрасното ти творчество
-
Светли празници, Агоп!Добри срещи с добри хора ти желая!
-
Весели празници,Агоп! Да пребъде в душите ни светлината на тайнството Рождественско! И нека няма на земята страдащи! Нека има светлина!
-
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-753293703.html"><img src="http://s10.rimg.info/1f73189681955ceb4195e41b3a37691e.gif" ></a>
Весели празници -
Весело посрещане на Коледа, АГОП!!! Щастлива Нова година със здраве и незатихващи вдъхновения!
-
без думи- излишни са просто при такава проза....
-
благодаря ти, мило дете...
ти си доказателството, че не всичко е изгубено в този мизерен живот...
щом си го разбрала, значи има Надежда...
благодаря още веднъж на всички прочели!!! -
Много тъжно,жалко че малко от нас осъзнаваме тази житейска истина.
Поздравявам те за трогателния разказ!!! -
Мъдри истини...
Харесах много, Агоп! -
Много актуално,тъжната истина за живота ни,добре написано и се радвам че прочетох!Сърдечен поздрав!
-
Светослав, на два пъти ти пожелах успех!
един средностатистически културен човек, веднага ще разбере за какво става дума.
поразрови се из моята страничка и ще видиш, че много неща съм казал, което на тебе засега няма как да ти се случи!
желая ти успех!!!
(трети път)! -
ти не си остър, приятелю....ти просто нищо интересно не ни споделяш....
-
не става въпрос за хвалебствията, Светослав.
аз също не обръщам много внимание на тях.
малко са аргументираните коментари.
относно критиката - да! хубаво е да я има, спор няма, но нека е градивна. а това не го забелязах при тебе.
съжалявам, ако съм бил по остър.
желая ти успех в сайта!!! -
аз не съм искал никой да обидя...отскоро съм в този сайт...защо вие, които сте отдавна, не приемате нищо по- различно от хвалебствията?? това, което си написал не струва, другите неща не съм ги чел...явно ти е по- приятно да те ласкаят....извинявам се, ако съм те обидил, аз предпочитам така...
-
аз нямам претенции, Светослав...
просто си пиша за мое удоволствие( и както виждам единствено за твое неудоволствие, което мене въобще не ме вълнува)
снощи се позачетох при тебе...
четох, затворих страничката и толкова...
опитал си се да кажеш нещо, но все недовършено някак( то и хората са ти го казали)
не ставаш и за петокласник!
сори!
и ако наблягаш на развиване на потенциала си, сигурен съм, че много повече хора ще те посещават!
желая ти успех! -
за написано от осмокласник, освободен от занимания...става...донякъде...за човек, който има претенции да се е докосвал до истинска литература, не...освен ако няма претенции....
-
... за съжаление, много истинно!
-
Толкова мъка има тук, стиска за гърлото.А защо ли се връщам да го чета пак?Отговорът е :Значи, трябвало е да се напише.И ти трябва да пишеш, Вълчо!
-
!!!!!!
-
не е мелодрама, Светослав...не е!
това е драмата на една държава!
май, само ти си загубил смисъла... -
голяма мелодрама... нещо ми се загуби смисъла на този сапунен сериал???
-
Много силен разказ!Другото си го казал.Здравей!
-
харесвам като поет, харесвам и като писател. прозата ти е прекрасна!
-
Просълзих се... след това всякакъв коментар е излишен. Голяма душа и безспорен талант са необходими, за да се напише толкова въздействащ разказ. Благодаря, Агоп!
-
C Eia (Росица Танчева)
!!!!!!*** -
Ехааа....стегна ме пак за гърлото...Ама и така майсторски си го написал! Поздрав,Агоп! А за сълзите...без коментар...
-
Прочетох с болка..... Поздравления за силното перо, наборе!
-
Сякаш бях там...всичко е толкова осезаемо...!!!Поздрав майстор си!!!
-
Впечатляващо начало!
Болка, страдание и безизходица... Потресаващо е, когато това е съдбата на дете!
Добър разказ, Агоп!
Поздравявам те, за непредубеденото отношение към циганите! С особено мнение съм за тях, може би, защото ги приемам единствено като човешки същества, които са направили тежък избор за въплъщението си... -
вярно е това, което казваш, Роси, но за съжаление държавата просто не си е на мястото ( ако въобще има държава) и най лошото е, че става все по зле. някой ден може и да се оправи, но няма да сме живи да видим!
-
Агоп, мисля, че за лечение и животоспасяващи операции на деца не трябва да се разчита на случайни помощи и дарения, а във фонда, организиран от държавата, трябва да се вливат достатъчно средства от данъците ни, за да не се остави нито едно дете, което е гражданин на Р.България да умре, поради липса на пари, нужни за адекватното му лечение. Още веднъж те поздравявам за разказа, който ни кара да се замислим над този изключително важен въпрос.
-
така е, Роси...
мизерията е всеобщо явление в държавата ни.
но все още не съм видял да се събират пари за животоспасяваща операция за някое циганче...
а при тях мизерията е огромна, причините за която се корени в манталитета им на живот и разбирането на околния свят за съжаление...
дано децата ни поне дочакат един по добре уреден живот тук! не в чужбина!
прегръщам ви всички от сърце! -
Затрогващ разказ, поставящ наболели проблеми. Стихотворението ти още засилва въздействието му. Винаги съм се възмущавала от нашенската "управия". Една шепа народец сме, по-малобройни от някои градове в други страни и сякаш нарочно, вместо управляващи, които знаят, могат и са честни към обикновените хора, на които трябва да служат, все се намират такива, които да ни помогнат да нагазим още по-дълбоко в калта. Да се пръскат най-необмислено средства за какви ли не ненужни неща, а да няма пари за здравеопазване и да се допуска да умират деца, поради липса на финанси, това е повече от престъпление против собствения народ. Коя е главната функция на държавата? Не е ли създадена тя, за да живеят по-добре хората в нея, а затова те трябва преди всичко да оживеят, да оцелеят, но не им се осигурява дори и възможността да се лекуват. Описаното от теб не засяга само ромските семейства, а повечето в нашата държава.
Поздравявам те за въздействащата сила на разказа ти и на стихотворението, към което препращаш! -
http://www.youtube.com/watch?v=v6C5fBpps40
Аги...заскърца ми на гърлото,бликнаха ми сълзите...много ме натъжи разказа ти...
-
Задави ме, Аги*!!! Болката, неизбежността...
-
...............!!!!!!!
-
Виждам,че и прозата ти върви! радвам се на таланта ти, Аги!
-
Страхотно и въздействащо!
-
Докосващ разказ! С поздравления!
-
.............................
-
.....
Преглъщам сълзите след прочетеното...и да, не се коментира, трудно е... -
Като циганска мъка!Толкова силно ,толкова докосващо!Плаках и четох !Ти си Човек преди всичко с главно-Ч!Поклон пред перото ти!Поздрав!
-
Най-страшно е, когато страда дете...
Поздрав за творбата! -
наскоро попаднах на следния цитат:" Докато човек чувства болка,значи е жив,а докато чувства болката на другите,значи е човек!" , а аз перифразирах втората част по този начин:"Докато чувства нуждата да причинява болка на другите,значи е човек!"/във вълчите общества го няма това нещо,но ти го знаеш най-добре/. Поздрав за поредния смислено-социален разказ!!!
-
Невероятно затрогващ и хубав разказ!!! Поздравявам те, Агоп!
-
Коледно четиво за Детето,Майката,Съдбата,Надеждата,Сърцето...
Техния писък чувам в разказа ти...за човещина,размисъл,съпричастие.
Майстор си,Агоп и много говори написаното за теб.
Браво за връзката стих–проза!!! -
Още от самото начало е великолепие,тъжно и добро,много добро
-
Затрогващо и замислящо...
-
Мите, нали ти казах, че ще го пусна преди Коледа, да не разваля празничното настроение на мнозина...
благодаря ви, че се отбивате при мене...
бъдете здрави!!! -
Ей, Агоп! Ще спра да те чета! С очила съм и ако знаеш как се чете през сълзи с очила...
Е, много силен и отчайващо истински!
Поклон! -
Все по-тъжна е Коледа,все по-различна
от картинките в детските книжки.
Кой днес вярва все още във приказки
и къде са трошиците милост?
Дето нищо не струват:ръка на приятел,
клон със мирис на горска смола
и усмивка една, със която
да прегърнеш по детски света...
Ех,Аги,разплака ме... -
Много силен разказ, докосващ душата! Поздрави, Агоп!
-
...
Не е лесно за коментар...
-
вместо коментар ще ти напиша част от стиха на Маргарита Петкова:"всичко отминава под това небе, болката отляво-не!" и много силно искам да те прегърна
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Закъснели поздравления, Вълчо!