Дългоочакваният автобус-мечта за Гърция...

                Настанени по седалките очаквахме нетърпеливо да потеглим към '' обетованата '' земя.

Съседът ми по седалка, дребно човече, неприлично разкрачен на седалката, със син анцунг

'' АДИЛАС'' качествена турецка марка, маратонки и тениска '' Ай лов грийс ''и ''Ай ,сърце, грийс ''...

- Аз съм Павел - представи се той - Ще пътуваме , а..

- Ами така изглежда, ще пътуваме...аз съм Петър

- Ха, като ония Павел и Петър,.. светия ли си или хитър Петър...- ехидно се засмя спътникът ми

- Карай да е весело, все тая..- вметнах аз - Зависи от ситуацията

След малко вратите се затвориха и тръгнахме.

Павел направи нещо като прекръстване пред гърдите си.

                 И автобусът ни поднесе към неизвестното...

- Ти сигурно имаш  познати в Атина - попита Павел

- Аме имам, на късмет,.. работа да има. Тук днес си на работа, а утре не знаеш дали няма да ти кажат   ''Хайде издавай и да те няма.. записвай се на борсата  '' - огорчено му отговорих

- И  аз не познавам никого, ако си навит заедно да търсим квартира, работа - предложи Павел

- Ами добре, така съм чувал, че търсели хора да работят  по двама, ще си помагаме,

нали така ще ни бъде и по-лесно...- допълних и аз

                На почивките с охота пиеше чай или кафе, с каквото го почерпя, е може и да няма

евро , човещина е,.. пък няма и да обеднея толкова.

За наш късмет, една чичка от автобуса каза, че имал свободна стая за мъже и ако искаме

може да се настаним при него...Ох, един дерт по-малко.

Чичката ни препоръча и на един строителен  обект да мъкнем цимент, а неделен ден

се правехме на важни на площад Омония, защото още не бяхме измършавяли и отрудени като

другите, демек работехме нещо по-специално....

Обикаляхме и графиите за работа, за нещо по-сериозно,...няма за мъже,.. в друго бюро, охо то за един мъж няма, вие сте се помъкнали двама...

Най-накрая щастието пак ни се усмихна в една обява '' Търся двама мъже за работа във ферма

на около 30 клм от Атина, телефон....''.. '' Момчета, ето работа за вас - мазно каза госпожата

от Бюрото за работа - Не е далеч, има автобуси до Атина,.. работа във ферма...''

- Я па тая - възмути се Павел - Аз съм дошъл в Гърция да работя в Атина, не ща ти работа

на село,.. ако исках щях да си стоя в моето село

- Аз съм съгласен, обадете се,.. ще отида - казах смирено

- Ти си луд, да вървиш на село,.. да гледаш крави, телета, да те тръска трактора...

Върви, аз не искам,.. не мърдам от Атина - заяви гордо Павел

               КТЕЛ ме стовари на селско площадче,..няколко магазинчета, кафенета, типичната селска идилия, на партера дюкяните, на етана жилището...няколко леки коли, пикапи,..

даже и трактор паркирани по площадчето,...обадих се по телефона...

Едра приятна жена ме посрешна, изгледа ме от горе до долу и обратно..

- Вие ли сте за работата,...аз съм Дора, работи се в стопанство, има крави, телета за угояване,...

Имате едни час да решите, автобуса тръгва след един час обратно - наговори набързо тя

- Кирия, искам да работя - казах на архаичен гръцки - Колко плаща...

- 30 дни по 50 евро на ден,...квартира и обяд безплатно, ..почивка един неделен ден...

Имах ли друг избор,. нарамих чантата и я последвах до пикапа й...

               В края на селото спряхме пред ферма, къща или стопански двор        

- Говориш ли английски...- ме попита най-после  кирия Дора

- Разбира се, аз съм Питър..- представих се

- Не Питър, ти си Петро,... работата не е сложна, работата беше за двама човека,.. сам ще се

справиш ли, аз ще ти помагам...

Добичетата кротки като хората,.. има ли храна и вода не вдигат врява, не мучат и не тропат...

- Машината за фураж не работи, трябва на ръка да се слага в хранилките - заповяда кирия Дора

Разсипах фуража, сламата, люцерна,.. пуснах автопоилките.

- Кирия Дора, да видя ли машината какво й има - предложих аз

Чукачка, дробилка по нашенски,.. включих , не подхвана,.. мотора или елтаблото..

Развъртях предпазителите,.. единият изгорял,...побългарих го набързо с парче многожична..

включих,.. тръгна,.. изключих от бутона.

- Кирия Дора, готово, вече работи....

Почистих и кулите за комбинирания фураж, прегледах поилките,.. всичко вече е ок..

Трус-трус на трактора  и изхвърлих оборския тор на нивата им.

Купих гасена вар и с баданарката на ръка прекарах единият обор,...светна от белота.

Младата стопанка бе във възторг и ми бутна 20 евро в джоба.

Варосах и другите помещения...

Стегнах и стаичката си дето ми беше отредено да живея,.. все намирах някой друг уред изхвърлен , уж не работи,.. поправях го и си оборудвах малка кухня...

                 Времето сякаш летеше, а и телетата наддаваха бързо.

Дойдоха и прекупвачите,...баща й кир Тимо, се мотаеше между тях, усмихваше се угодно

'' Тара на камиона ,.. толкова килограма,.. с телетата , толкова килограма,.. '' плащаха и си

заминаваха,.. кир Тимо доволен пре-преброяваше парите.

- Кирия Дора, те ви лъжат,.. едно теле е около 450-500 килограма,... сметни 30 броя телета

по 450 кгр, колко прави,.. а те ви плащат все едно , че телетата са под 400 кгр,...има

нещо гнило,  в кантара ли , в тарата ли..

Тя ме погледа недоверчиво.

- Хайде, когато дойде камион, вие ще присъствате на тарата и веднага идвате тук с камиона,..

аз ще изтегля 30 броя телета поединично, товарим ги и вие присъствате на тегленето,.

би следвало да няма разлика...

Изловихме ги в измамата...

Кирия Дора взе да гледа с по-добро око на мен,...докато бай Тимо само въртеше глава...

- Петро, ама ти как се досети за това...

- Кирия Дора, приръста е от храната и времето, не може едно теле с нормално телосложение да тежи 350-380 кгр, поединично показват 500-520 кгр,... навсякъде измамата е във фалшивата тара на камиона...

             Дните неусетно минаваха, както и партидите телета за угояване...

             Бях свикнал с миризмата на тор и животни, със самите животни, .. даже и

месечните неделни отпуски не чаках вече  с нетърпение.

             Виждахме се с Павел на Омония няколко пъти, смееше се на работата ми и все

повтаряше, че има и много по-добри работи стига човек  да иска да ги намери....