-Хей, какво правиш?
-Какво правя ли? Нищо.
-Как така нищо?
-Ами ей така. Като гледам и ти не правиш нищо.
-Не, не е така. Аз мечтая.
-Мечтаеш ли? Това няма смисъл.
-Напротив. Изглежда, че само стоим, но разликата е, че аз правя нещо, което ме кара да се чувствам жива.
-Да се чувстваш жива? Че не е ли така по принцип?
-Да, защото правя и мисля за неща, които ме карат да живея. А ти? Чувстваш ли се жива?
-Честно да си кажа, живея, но не се чувствам жива.
-Искаш ли да ти кажа какво съществува в моя свят и да ти издам моите тайни за живота?
-Добре, нека видим... ...