Едно необичайно лято 1

                    Новият ден...

                    Обичайните закуска, кафе на верандата в къщи, съпроводено от гръцка музика. бутилка студена вода, шише замръзнало фрапа, сандвич в колата и съм готов.

Вмссто да завия наляво за Луца, завих надясно за Нео Даскалио, и там е вода и пясък, чадъри и  шезлонги, и може би  не така пренаселен, защото идваше малко по-далечко и трябваше специално да тръгнеш за Нео Даскалио.

Тук-там по шезлонгите имаше налягали хора, нямаше все още глъчка.

Настаних се и аз, разсъбляках блуза, панталони, поразърших снага, еха, то морето било синьо, бе.

- Добро утро господине, какво ще желаете.

Млада симпатична, госпожица вероатно, попита с усмивка  на лице.

- Добро утро госпожице,... фрапе ако обичате

- Какво да бъде,...нормално , с повечко захар, с...

- Както го пиете вие - прекъснах през смях  изброяването на видовете фрапа - Две ако обичате, едно за мен, едно за вас... 

Спокойствие , и в морето и в душата...

-Заповядайте - наруши съзерцанието ми гласът на сервитьората - Още няма хора и ще си позволя да поседна при вас. Имате приятен загар,... за пръв път идвате на този плаж, нали

- Да, за пръв път, идва ми малко по-далечко, но изглежда ми харесва - засмях се - А и слънцето е по-жарко, вероятно водата по- солена.

- Възможно е - усмихна се тя - Вече втори - трети  сезон работя тук, завърших и къде да ходя на почивка , слънцето и морето са еднакви навсякъде, но зависи с какви очи ги гледате. Какво да правя на Миконос, Санторини, цяла Атина е там лятно време, и дали слънцето огрява всички...

Мдаа, слънцето свети за всички, но дали огрява всички, колко е права.

- А сега ще ме извините,... на работа съм. Ако ви е приятно идвахте на плаж тук.

- Да, да... с удоволствие - смотолевих - Другата събота и неделя отрано ще съм тук. Хубаво фрапе в прекрасна компания, госпожице, благодаря и ще се възползвам от поканата ви.

              От фрапето ли, от безгрижието ли, почувствах как ми става леко на душата, безгрижно.

Слънце, вода и пясък...

Напече ме. Уж главата на сянка, а изглежда съм слънчасал.

Отнесох се...

Уж съм изключил всички цензори на дразнене, но какво пак се замотах в едновремешни работи.

Завърших МЕИ, престижно за онова време, и Информатиа, следдипломна квалификация.

Дядо имаше фирма, хайде да кажа просперираща, защото беше семейна. Дядо дърпаше конците, ние само изпълнявахме, ние баба, майка , татко, брат ми и снахата...

Имах приятел от ученическите години, хънта-мънта, склоних дядо и го взехме на работа.

Запознах се с добро изглеждащо  на външен вид момиче, е не баш първа красавица, но се харесвахме и живеехме както сега е модерно  на семейни начала.

Залисани по фирмата, с дядо пътувахме от Русия през Австрия, от Турция до Нидерландия,... бизнес, нали един слънчев ден аз ще съм управител. Дядо дали имаше слабост към мен или наистина виждаше негов наследник.

Не, че не обръщах внимание на Ина, Димитрина й бе истинското име, взимахме я с нас по света, когато бизнес срещите не бяха от важно естество, ей така да свиква с обстановката. Тя вместо да внимава, не идваше на съвещанията, хоби й беше шопинга, а на дядо това не му харесваше, не заради паричните разходи, а нали за да свикне със средата. Нали , пак повтаям, един ден това щеше да бъде наше...Когато ние отсъствахме, ролята на Изпълнителен директор се изпълняваше от баба, майка, татко. Дядо нямаше доверие в Ина, беше я  преценил като повърхностна.

Не, че от много работа или пътувания, но нямахме деца, а втора година живеехме заедно.

Тайно си направих изследване,... всичко бе от  нормално по-нармално, ами не пушех, не пиех да се оливам, спортувах, какъв друг резултат да се очаква.

Мама откри тайната ... Ина тайно взимала противозачатъчни таблетки.

Илчо, моя съученик, придужаваше Ина от къщи до работата, заедно носеха платежни до банката, писма до разни администрации, до тук нищо необичайно, служители във фирмата са.

И ми сервираха.

- Петьо, ние с Илчо се обичаме, винаги сме заедно  - на един дъх изрече Ина

- Извинявай Петър, може би  постъпвам нечестно спрямо теб - мънкаше Илчо - Но, ние с Ина се обичаме, ти...

Какво аз, да вдигам скандали ли. Ами обичайте се.

Но ми беше доста кофти, най-уважаваните от мен външни хора да те предадат. Дядо ги уволни и двамата по непригодност.

                Семейната ни фирма имаше клон в Аспропирго, Атина, и ротационно се сменяха родителите ми, брата и снахата, или дядо и баба ходеха да укрепват връзките с по-важните клиенти.

- Ще заминеш за Атина - бе категоричен дядо - Трябва ни сигурен човек там и за по-дълго време, тъкмо ще имаш работа и по къщата ни там.

Заминах, по-точно дойдох. Познавах двете семейства работещи и живеещи в къщичките до складовете, кака Иванка и бати Тошо,  кака Цеца с бати Гошо, е 2-3 години по-гплеми от мен, но са какички. Рано се омъжили, рано родили и даже имат и внуци. Дядо, не че ги коткаше, защото бяха съвестни и отговорни работници, но им плащаше по 1200 евро на жените и 1500 на мъжете, а ги осигуряваше на минимална РЗ в България, и всичи по веригата бяха доволни. Живееха всяко семейство в къщичката си, две стаи, холче, кухня, баня-тоалетна, почистваха канцелариите, пазтоварваха и товареха с мото и елкара и вършеха доставки на торове по някои цветарски магазини, фиторио на гръцки. Едва ли крадяха нещо, всичко бе пакетирано в чували, те приемаха стоката, разписваха товарителници..  Обикновено това бяха камиони ТИРове на фирмата, поддържаха стаята на шофьорите, когато преспиват тук.

Посрещнаха ме нато собственик, стараеха се във всичко, но как лесно се управлява  работещ и смазан механизъм.

Живеех в къщата в Папаго, сутрин отивам на работа, вечер се връщам. Прав беше дядо, като нямаш дразнители се живее и по-лесно.

- Пешо бе - ме заговори кака Иванка, когато чистеше из офиса - Не ми е работа, ама ние с Цеца , можем да почстваме и у вас, бе,....освен ако нямаш някоя мадама  да чисти, я едва ли мадама ще чисти де, няма да ни плащаш, ей тъй от благодарност. Ние с Цеца ще се разберем, на две седмици е добре, нали и без това имаме карти за пътуване.

То какво ли има за чистене или пране, ама щом изявяват желание, защо а им чупя хатъра...

И започнаха. Редуваха се, коя в офиса, коя в къщи, оставих им ключове в офиса, а не постоянно '' Дай ключовете за в къщи... ''

            Чаках документи по Емайла. Кака Иванка прибърсваше праха, бръмчеше с прахосмукачката из офиса, значи кака Цеца е в къщи, вяло им схванах програмата на чистене.

- Пешо, не че ми е работа, ами защо си нямаш някое момиче бе,... то само работа не може и не бива

- Е, няма нищо - смеех се. Какво да й разказвам за Ина и Илчо ли - Нали има плаж, ходя там и зяпам, все някоя ще ме забелржи

- Не може така - бе категорична кака Иванка - Не може, ще забравиш как се прави , бе момче

Въобще не  обърнах внимание на приказките й, зачетен в Емайла, направих справка по папките.

              Имах още време, в къщи пийвах кафе, зяпах из Фейса какво става.

Входната врата се отвори и кака Иванка цъфна.

- А Пеше, извинявай, мислех че си тръгнал по задачи - смутено рече

- Нее, ех тук човъркам из Фейсбук...ще пийнеш  кафе нали, сега го правя...

Каква е тази  мода, жена с панталон, вярно, като е с панталон може да седне както си иска, а тя седнала с прилепнали колене, сакън да не си измачка дънките. Гледаше ме любопитно, сякаш тълкуваше всяко мое движение.

- Обади се снощи снахата '' Майко бременна съм '', ами сега ви е времето, не сте Холивудски красавици да раждате след 40, то не може де нормално... Ето ние с Тошо си останахме само с едно дете, а исках и момиченце. Знаеш ли какво си мисля понякога, тъй и тъй вече не мога да забременявам, защо да не се отдам на Пешо, той е добро момче, може да му се иска, но да го е срам.

'' Ела вълчо, яж ме '', имаше такава приказка.

Дрехите ни се разхвърчаха, не сварвахме да ги разкопчеем, измушвахме ги...

Все още запазено женско тяло, беличко и пухкавко. Сменяше ръцете, за да се увери в готовността му, направи му място и той се намсти.

Замряхме за миг..

Имахме ли право, или половият нагон не пита, не задава излишни въпроси.

Оставих я да прави каквото и каккто си знае. Голите й гърди ме пошляпваха нежно и  подканващо по  лицето, усмирявах ги с целувки.

Утихна за кратко, после пулсираше цялата и се притисна в мен,... сега е момента.

Чувстване избухналите страсти, плътно се бе впила в мен...

Бе притворила очи и дишаше като изморена кобила...

Оправи перчема  ми, щипна ме по бузката

- Благодаря ти Пешо, ти разсея съмненията ми,... ти си истински мъж. Искаш ли понякога,.... наче на работата  да си бъден  шеф и подчинена. Не искам  да си усложняваме живота.

                Пътувах за към  бизнес-срещата. Беше ми приятно, леко, но и малко чоглаво. Все пак как ще погледна бати Тошо, или ако се разчуе, дядо, баба, родителите си...Трябва да внимавам.

              И днес  беше натоварен ден за мен. Не се оплаквам, но просто като имаш работа забравяш лошите мисли от преди време. Бутам ключа в ключалката, не влиза, изкукуригал съм, може да е друг ключ,... не същият е, но не влиза, заключено е от вътре.

Позвъних по домпфона. Гласът на кака Цеца.

- Аа, госпожо, върнах се по-раничко, а е заключено - смеех се- Ще ме пуснеш ли.

Кака Цеца, поразгърдила малко блузката, косата вързана с кърпа, с черен клин.

- Извиняай, че съм така, тъкмо приключвах,... до 10 минути ще съм в ред.

Бях им предоставил една стая, да се преобличат, да си вземат баня, все пак няма да вървят некъпани из автобусите или да се чудят къде да се преоблекат.

               Шуртенето на вода спря и след малко кака Цеца усмихната и лъчезарна дойде при мен...

следва....