Едно необичайно лято 4

             А идеята ми за фиторио не ми даваше мира. Ще се обадя на дядо.

- Дядо, оня парцел на леофоро Месогеон, продадохме ли го, гледам все така стои празен, а е на много добро място

- Не е продаден, вижда им се скъпо, искат да го купят на два парцела,... Защо намери купувач ли

- Не дядо, влюбен съм в едно момиче, може ли да направя там цветен разсадник, магазин за цветя, торове, препарати, това сега тук е много модерно. Направих сметка и за капиталовложенията, оградата ще е най-скъпа, но пък ще е оградено, има сглобяеми офиси, сгради и няма да има бетон, бял чакъл за пътечки между видовете,...полуоткрито.

- Добре, знаеш че си ми слабост. Действай и ме покани на откриването - смееше се дядо.

Разрешението от дядо бе дадено, одобриха проекта, дадоха линия и за месец бе готово. През това време се свързах с наши клиенти на торове, производители на цветя, храсти, доставчици и за около 20 дни бе заредено, техни аранжори помогнаха за разполагането на  саксиите с цветя, храсти или декоративни растения., две семейства българи започнаха работа.

Отворихме го пробно като на шега, разлепихме и раздавахме рекламни брошури...

Скоро разсадникът доби популярност и набра скорост, продавахме малко по-евтино, но качествено, обособих малко барче и нещо като беседка-градина с аквариуми.

Намерих от битака голям катинар с голям ключ.

         Дядо, баба, родителите, брата със снахата пристигнаха  седмица по-рано, посетиха и много го харесаха. Споделих им за Артемис, за мечтата й, и за това , че не сме  бездушни един към друг и смятам да искам ръката й от техните в деня на официалното откриване и да й дам  ключа символично, като на Управител и собственик на растенията вътре, а собствеността на земя, сгради засега да си остане на нашата фирма. Семейството ми бяха радостни и единодушни от решението ми.

 Обадих се на Артемис

- Артемис, утре в 12 часа на обяд пристигаш с родителите си, на булевард Месогеон 148, има паркинг,  наблизо е и автобусната спирка преди Метростанцията,... Ще се ориентирате къде е.

             Пъстрото множество от рокли, прически парфюми и костюми, вече бе насъбрано  пред украсения с балони вход.

В двора на фиториото служители на кетъринга чинно чакаха, застанали  зад отрупаните маси с  лакомства и питиета. Носеше се приятна лека музика. Всички поканени кротко чакаха началото му.

Ние с Артемис засякохме погледите си, направихме гримаса  като ''Какво става" и съзаклятнически й намигнах.

Дядо погледна часовника си, прозвуча гонг и настъпи тишина.

- Скъпи хора, събрали сме се тук за да осъществим мечтата на едно прекрасно момиче, да има свое цветно царство, фиторио. Имаме възможност да осъществим тази й мечта.

Последваха ръкопляскания.

- Имам честта - продължи тържествено дядо -  Да връча този документ и ключа на тази мечтателка

Баба подаде свитъка с червена панделка, дядо я развърза и зачете,... разрешително номер, адрес...

- И тази мечтателка е Артемис Стефаниду,... заповядайте, госпожице.

Секунда-две пълна тишина, даже племенниците се укротиха.

И избухнаха ръкопляскане.

Артемис стоеше смутена. Хванах я за ръка и поведох към дядо и баба. Пристъпяше като в несвяст.

Пресегна се, взе хартията, погледна сякаш да се увери, да не е станала греша, погали големия ключ.

Развълнувана сякаш нямаше думи. Прегърна дядо, прегърна баба.

- Благодаря ви, мили хора, благодаря ви за жеста,...  приятно съм изненадана - радостно хлипаше

              Хванах я под ръка сподирян от дядо и баба, спряхме пред родителите й.

- Артемис, ще станеш ли моя жена,... кирия Демитра, кириос Стефане,... давате ли Артемис за моя жена.

Дядо ме побутна, присегнах и взех кутийката с пръстена. Камъчето му грейна на слънчевите лъчи.

- Да, да Петро, ще се омъжа за теб,... мамо, татко, разрешавате, нали. Милият ми той, решихме се.

Сложих пръстена, притеглих я към себе си, последва продължителна и искрена целувка.

Гостите отново заръкопляскаха. Снаха ми  се приближи и връчи букет бели рози, майка я последва и сложи златно синджирче с ключле и сърчице...

Последваха прегръдки, потупване по рамо, пожелания.

Отново прозвуча гонга.

- Скъпи гости, заповядайте във фиториото на коктейл, да отпразнуваме радостните събития - съобщи дядо с развълнуван глас.

             Кетърингът се бе погрижил за всичко. С чаши в ръка гостите сновяха  по алеите, снимаха се пред великолепната цветна аранжировка, питаха нещо обслужващия персонал, кимаха усмихнато с глава. До мен Артемис, имаше само две ръце, с едната ме прихванала нежно под ръка, с другата прикрепваше букета, свитъка, ключа. В очите й  блестяха щастливи сълзи.

Няма ръка за чаша с вино. Взех от минаващото момче  две чаши, тя ме пусна за миг, звън на стъкло, пийнахме по глътка и ме хвана под ръка и нежно се притисна в мен.

- Не знаеш колко съм щастлива Петър,... изведнъж фиторито,... решихме се да се оженим, така се радвам за нас. Наистина всичко идва с времето, стига да можеш да го дочакаш...

Казвала  съм ти го, и отново, обичам те.

-  Артемис, защо не ме разведеш из фиториото

-  Петро, та ние сме заобиколени отвсякъде с цветя, а имам и теб... Утре, ще се разходим из него.

           Няколко дни къщата бе изпълнена с шум  и веселие. Мама и снаха ми непрекъснато готвеха и сервираха, после  родителите на Артемис ги водиха на гости у тях.

- Бъдете благословени и не оставяйте цветята без грижа, иначе ще повехнат, така е и с живота - бяха думите на дядо като си затръгваха.

            Артемис си имаше достатъчно работа в кантората, но не пропускаше ден без да посети фиториото, да мине около живите цветя или тези за букети, изслушваше работниците, даваше наставления. Заедно търсехме нови доставчици. Бяхме и уморени, и радостни от постигнатото.

Бях споменал на дядо и баба, че е прекъснала следването в Агрономическия, взела е изпити от първи семестър. И без повече повтаряне, дядо използвал връзки, баба познати и възстановиха студентските й права.

- Скъпа, знаеш ли, че студентските ти права са възстановени,... хайде още един ангажимент.

              И нали си влюбен, не чувстваш умора, а мислите я отпъждат.

Прибирам се вечерта, подозрително тихо из къщи, ухае на канела, ванилия, охо няма да вдигам излишен  шум, да не би Артемис да си прави аромотерапия, новата вълна сред жените.

Пристъпвам тихо. Малка нощна музика. Масата подредена с двойка прибори, две горящи ароматни свещи, ароматни клечици да тлеят  със синкав дим. Задушевна атмосфера.

- Артемис, скъпа, празнуваме ли нещо или съм пропуснал - попитах и целунах бузките и устните й.

Тя наведе очи, поруменя.

- Петро, бременна съм,... днес ходих на лекар, момченце ще е,... така се радвам, ще ставаме родители, момченце - хлипаше радостно тя

Кой ти гледа трапеза  в такъв случай, хванах я  и се завъртяхме заедно, обсипах я с целувки

- Милата ми тя, ще става майка,... Артемис, богинята ми Артемис

На сутринта съобщихме новината на родителите си

             След месеци детски плач огласяше вече къщата.

- Аз искам да носи името на българския дядо Петър, какво ще кажеш - дяволито ме беше попитала - Петро джуниър, харесва ли ти.

Позбръчка малко после, потърка го

- А ще се справя ли с всичко, малкия, изпити...

Колебаеше ли се,... няма място за колебание.

- Отивате двамата в България, докато ти учиш бабите ми ще гледат внучето си, пък и преподавателите са малко по-склонни към компромис към жените майки. Аз ще се занимавам с фиториото, с вилата и ще намирам време  да ви виждам, също и родителите ти ще идват на гости.

Хайде, на път си да осъществиш още една мечта...

                Така и направихме. Най-малко веднъж месечно пътувах с колата до България сам или с родителите й. Грижех се  за цитрусите, в заведението на леля винаги имаше качествени плодове, отделях по час-два и за плаж. Трудничко ми беше, но си заслужаваше.

                 Тържествено връчване на дипломите.

Фамилиите ни бяхме заели местата си в аулата. Малкия Петърчо с интерес оглеждаше хората, обстановката, седнал прилежно в мен.

Изсвириха фанфари и от двете врати на аулата влизат абсолвент-магистри, в дълги черни тоги и шапки, настаниха се на предните банки.

Последва кратко приветствие от Ректора, приветствие от колега, от представител на агро фирма...

Петро-джуниър, поеме въздух, огледа залата, първите банки спокоен и не мърдащ.

Започна връчването на дипломите,...име, фамилия, извикания се запъти към Президиума, така да се каже, последват ръкопляскания, ръкостискане с Ректора и с диплома в ръка  под светлините на фотосветкавиците...

- Артемис Стефаниду Петрова...

Тя стана, поклони се на гостите в аулата и тръгна към подиума, ръкопляскания, връчване на дипломата и преди фотосветкавиците

- Мама,... мамаа - извика радостен малчуганът и запляска с ръчички.

Част от хората се обърнаха по посока на гласчето и възторжено го аплодираха.

След общите снимки със съвипускниците дойде и нашият ред.

Артемис гушна Петърчо с една ръка, с другата размахваше мечтаната диплома за  магистър-агроном

субтропични растения. Наобиколихме я като мечка на панаир.

- Мили мои, благодаря ви, че ми дадохте възможност да осъществя мечтата си. Мама Деметра, благодаря и на теб, че не ни остави преди години сами с татко... Петро, Петър, благодаря ти, без твоята подкрепа мечтите ми  щяха да си останат само мечти... Петро джуниър, а знаеш ли, че и без теб сама нищо нямаше да направя, ти беше другият ми стимул за успеха.

                 А  дните и времето неумолимо вървяха напред. Родиха ни се още две богини, близначките Диметра и Мария.

Артемис вече работеше  началник отдел в Министерството на земеделието и към Комисията по прехраната, но редовно се отбиваше във фиториото, радваше се на разцъфналите цветя според сезона...

- Мамо, може ли с Петро да идем на вилата в Рафина и ще останем там за два-три дена - попита веднъж Артемис

-  Може, но да си вземете пижами и да внимавате - бе лаконична кирия Диметра

Избухна всеобщ смях.

                 Лежахме притиснати на големия матрак изнесен  на терасата. Галехме в захлас голите си тела. Звездите отново потрепваха, луната бе маркирала лунната си пътека в морската спокойна шир. Едва-едва се чуваше плисъкът на вълните.

                 Беше тихо и спокойно.

                 Горещото лято бе отминало, но едва-едва напомняше за себе си...

... край...