Едно проходило глухарче
Точно преди първите капки дъжд
спорим с Диагнозата
за крилатите мравки.
За празното място,
което остава,
когато някой си тръгне.
Дали избързва времето
или се спъва
от вятъра,
на кулата в часовника?
Тя сочи с пръст пръстта
и мами кучетата,
стараейки се
с кеф да ги разлае.
Възторжените нейни алегории
приличат
на заразното огнище,
което ще изкупи
тишината,
доверена на спомените.
Как искам да бъда честна,
да я изслушам докрай
и после да изкрещя
шедьовъра на псувнята,
като мъж,
преди да се напие
и да свикне с бъдещето.
*****
Мъгла, необитавана все още,
по всичките ми сетива нахлува,
разбърква подредените октави:
Душата стерео мълчи.
Едно проходило глухарче
е по-високо от дърветата.
Нощта - червенокоса.
***
Изгубих се
по средата на стаята,
докато светлината търсеше
ъгъл, който ни подхожда.
С умората да разбирам
грабнах моята и твоята чанта
и хукнах към хоризонта.
Да гониш някаква вечност,
а тя постоянно да бяга...
Да цъкаш с език
и да местиш часовника си
от едната ръка на другата...
Докато осъзнаеш,
че очите винаги са бездомни,
защото се страхуват от мрака
и всячески се опитват
да го заменят
с абсурдните си сънища.
Сънувах, че ти мълча,
но се сгъстяват новините.
Във вестника пишеше,
че няма виновен.
***
Можеш да преброиш
дните на живота си,
но не и цветовете в тях.
От черно-белите
да се откажеш
е тайното желание
на съвстта ти.
Преди последния сън
овце няма.
