Черно-бяла снимка от соцвреме показва две момчета на плажа, хванали отляво и отдясно за опашката една провесена риба.

Беше лятото преди казармата, когато срещнах там един съученик. Нямаше никакви вълни и ята от новоизлюпени рибчета циркулираха в близост до брега. Крачехме на плиткото, когато видях тъмна сянка във водата. Беше по-едра риба и аз моментално тръгнах след нея. Скачах наляво-надясно, за да я плаши звукът и тя да отива към брега. Съученикът ми видя това и също се включи в преследването.

Рибата стигна до края и заора по корем там, където морето отстъпва място на пясъка. Съученикът ми тогава я подритна два пъти и тя се оказа на плажа. Последва кратка борба на двама срещу една с предсказуем изход. Когато видя зъбките й, той призна, че ако беше знаел, нямаше да се осмели да я ритне. Но станалото беше станало и случката трябваше да се превърне в достояние на бъдещите поколения.

Не помня обаче дали попаднахме на познат, който да ни заснеме, или мина професионалният фотограф. Защото имаше такъв, който крачеше по плажа с провесен на шията апарат и с пластмасово сомбреро на главата, подвиквайки отвреме-навреме: «Молим фото!» На гърба си носеше още две такива шапки, които му служеха за реквизит. Понеже римуваната му реклама гласеше: «Кой ме вика, кой ми чука – фото «Мексико» е тука.»

Намереха ли се желаещи да увековечат лятната си ваканция на кадро, той им слагаше по едно сомбреро на главата и ги запечатляваше на негатива. А това, което следваше да очакват, беше също регламентирано в рими: «Който днеска се заснеме, утре вечер ще ги вземе.»

На черно-бялата снимка ние сме без шапки на главата, та затова не съм сигурен кой е документирал рибарския подвиг.

По високоговорителя меланхоличен женски глас, явно магнитофонен запис, напомня на летуващите да не се къпят, преди да са минали поне два часа след последното обилно хранене. После друг един глас обявява: «Намерено е момченце на три годинки, голичко. Казва се Камен. Молим родителите да си го потърсят в радиоуредбата на Централен плаж.»

В това време наблизо две такива голички дечица, момченце и момиченце, са застанали едно срещу друго и, изглежда, се изучават. Момиченцето плахо протяга ръчичка и с върха на пръстчето лекичко докосва онова нещо, дето момченцето си го има, а момиченцето си го няма. Хванала се за устата от срам, майка й бърже-бърже я отвежда настрани, отлагайки запознанството с мъжката анатомия за по-подходяща възраст.

По-нататък пък двама тийнейджъри, момче и момиче, водят разговор, от който се вижда, че са достигнали въпросната възраст. Той пита: «Кой ти беше първият?» Тя: «Кой ... кой ... Въпросът не е там, а в това, че ти предпочиташ Габриела.»

И изясняването на личните отношения продължава на фона на шум от руч-бана. Там поредният летовник, възседнал количка на метални колела, набира стремително ускорение, за да цопне триумфално във водата. На мястото на приводняването, но след края на работното време на плажа, се появяваше човек с куче, на което той отвреме-навреме топеше главата във водата, за да издави бълхите.

Само че всичко това ние нямаше да го видим, понеже беше време да си ходим. Заедно с улова, разбира се.

В късния следобед, в качеството си на съавтор по риболова, бях поканен на дегустация в семейството на съученика ми. Рибата беше определена като кило и триста лефер. Сутрешното му желание да закуси по-плътно за сметка на младото рибено поколение щеше да бъде осъществено, но с обратен знак. Оказа се, че сервиран с лимон, той напълно си заслужаваше вниманието.