Aug 27, 2009, 11:33 AM

Eфрейтор 

  Prose
649 0 1
5 min reading
ЕФРЕЙТОР
Чуват се команди в тишината. Изпънатото ми тяло като струна се перчи пред погледа на старшината. Как да не се натягам? Сега е моментът да хване някой за дневален. Очите ни се срещат за миг, но съобразително насочвам погледа си нагоре към луната, кацнала върху отсрещния покрив. Сигурно не мисли за мен. Ниското му наполеоново тяло се отпуска на разтворените му крака. Гласът му заръмжава в тишината:
- Ех, момченца! Утре сутринта старият разбра, че ще има тревога и учение. Ще разкършим кокалчета ви. Дневалните да оставят отключени пирамидите с оръжие. А вие ще спите облечени. Ще ни вдигат от Варшавския договор. Затова опичайте си акъла! Който ме посрами, ще търка до уволнението си спалното. Ще му изгният от сапунка ръчичките. Сега сте свободни и мислете му!
След толкова закани хукнахме към спалните. За разлика от други път чепиците си оставихме под леглата. Завоня на колбасарски цех, произвеждащ луканки от старо месо. Страшната воня не ми направи впечатление. Сега мисълта ми се бъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??