Егоизма ти, копеле!
Говореше много – като предан стар приятел, който трябваше всичко да изхвърли навън, а после да съберат заедно отломките и да им намерят място в познатия пъзел. Заоплаква се и тя се почувства като събирач на душевни отпадъци. Той ù показа краката си, гледката от коварно заболяване не беше приятна. Обясняваше колко дълго трябвало да се лекува. Дали това не беше изкуплението му заради лошотията към нея – помисли си тя.
- Не пия вече заради скъпите лекарства. Не близвам дори и капка. Не само твърд алкохол... и бира... приятелите ме наричат „Лимонадения Джо”. Направо се измъчвам, като седнем някъде. Те пият, а аз – не. Обещал съм си, като свърши курсът на лечение, така да се натряскам, ама зверски...
Дори и тая вечер отказа поканата й да пийнат по малък „облак” (мастика с вода и лед), замезен с ароматен пъпеш. Бодна от него два-три пъти. Гледаше я жадно, без да сваля поглед.
А сега де! Нали бяха приключили... вчера в скайпа тя му написа толкова тежки думи. Нямал домашно ...