- Ей, Цайс?! - Янко не преставаше вече трети ден да се заяжда с момчето с очилата, което беше дошло от големия град, на гости на баба си и дядо си за лятната ваканция.
- Казах ти, че не се казвам Цайс! – рече ядно Сергей и заби отново нос в книжката, която му беше задължително четиво за по-горния клас.
- Е, добре, де, кажи поне как се казваш, след като не искаш да ми обърнеш внимание?- Янко вече се заливаше от смях и само дето не падна от оградата, на която ловко се беше метнал. – Остави я тая книга, за това ли ти е дадена ваканцията! Да си беше седял у града, па си я чети! – рече заядливо той и този път метна малко камъче към Сергей, който уж четеше, но не пропускаше нито една казана от Янко дума. Вече бе успял да привлече вниманието му и само още малко оставаше да захвърли иначе скучната книга.
По дяволите и четенето. Докога все той ще чете. Щели родителите му да проверят докъде е стигнал. Много важно. Сега е ваканция. Сергей беше затворено, но много ученолюбиво дете, в училище получ ...