Ежедневки (124 и 125 част)
Multi-part work « to contents
Ежедневки 124
1. Маскирах се, като магаре... и веднага ме впрегнаха в каруцата...
2. Избраха ме честно за кмет... с купени и подменени гласове...
3. Избягах от реалността... хвана ме деменцията...
4. Забравих кой съм... и си останах същият...
5. Станах за смях... но нямах публика...
6. Изчерпах си вдъхновението... и станах 2 пъти по-продуктивен...
09.10.2024.
Ежедневки 125
1. Маскирах се, като крива тенекия... и ме скъсаха от чукане, докато ме опънат...
2. Забравих да мисля... но и не помня да съм го правил...
3. Вярвам във всичко... но нямам доверие на нищо...
4. Всичко ми е ясно... като в мъгла...
5. Вярвам в способностите си... но им нямам доверие...
6. Колкото повече пиша... толкова по-малко казвам...
10.10.2024.
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки път, когато чета Ежедневките, ти се възхищавам...
Поздрав, Георги!
Пътувах към себе си..., но пътят предложи безброй кръстопътища...
ПП Или:
Пътувах към себе си..., но се изгубих в безброй кръстопътища...
Не знам как е по- добре... -
Мерсаж и на теб, Ина 🙃
-
Да си себе си е най-простото нещо, защо е толкова трудно, нямам идея. Писането не е правопропорционално на казването. И с повече и с по-малко- няма значение. Като не казваш нищо, не казваш и приемам че ти мълчиш, а аз не чета и несум проблема
-
Мерсаж, Петре 🤣
-
Без малко да си легна да поспя без да съм се посмял над Ежедневките ти...А в 125.3 и 4 се познах.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пътувам към себе си... и се подминах 🤣
Иначе и в двете ти предложения има хляб.