10.11.2024 г., 17:55

 Ежедневки (124 и 125 част)

592 0 6

Произведение от няколко части към първа част

Ежедневки 124

 

1. Маскирах се, като магаре... и веднага ме впрегнаха в каруцата...

2. Избраха ме честно за кмет... с купени и подменени гласове...

3. Избягах от реалността... хвана ме деменцията...

4. Забравих кой съм... и си останах същият...

5. Станах за смях... но нямах публика...

6. Изчерпах си вдъхновението... и станах 2 пъти по-продуктивен...

 

09.10.2024.

 

Ежедневки 125

 

1. Маскирах се, като крива тенекия... и ме скъсаха от чукане, докато ме опънат...

2. Забравих да мисля... но и не помня да съм го правил...

3. Вярвам във всичко... но нямам доверие на нищо...

4. Всичко ми е ясно... като в мъгла...

5. Вярвам в способностите си... но им нямам доверие...

6. Колкото повече пиша... толкова по-малко казвам...

 

10.10.2024.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерсаж, Скити 😂
    Пътувам към себе си... и се подминах 🤣
    Иначе и в двете ти предложения има хляб.
  • Всеки път, когато чета Ежедневките, ти се възхищавам...
    Поздрав, Георги!

    Пътувах към себе си..., но пътят предложи безброй кръстопътища...

    ПП Или:
    Пътувах към себе си..., но се изгубих в безброй кръстопътища...
    Не знам как е по- добре...
  • Мерсаж и на теб, Ина 🙃
  • Да си себе си е най-простото нещо, защо е толкова трудно, нямам идея. Писането не е правопропорционално на казването. И с повече и с по-малко- няма значение. Като не казваш нищо, не казваш и приемам че ти мълчиш, а аз не чета и несум проблема
  • Мерсаж, Петре 🤣

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...