- Стой там! - извика му тя и той се подчини.
Отстрани сигурно изглеждаше смешно каква огромна власт имаше това дребно къдрокосо същество над такъв як исполин като него. Само че на него никак не му бе до смях. На лицето му бе изписан ужас от това, което осъзнаваше. Ситуацията бе следната: намираше се в апартамента си, като неговата обична съпруга седеше с гръб към прозореца на парапета на балкона. А той стоеше на прага на вратата и не смееше да пристъпи напред.
- Хайде, скъпа, слез... слез оттам... Моля те - опита се да я вразуми.
- Знам, че го мога - отвърна му тя с по-спокоен тон.
- Какво да можеш, скъпа ?
- Мога да летя.
Той стисна очи за миг. От този отговор се бе боял. През последните дни жена му бе напълнила главата с разкази за сънищата й. В тях тя можела да лети и му описваше подробно какви чудни места е посетила посредством това й "умение". Обаче сега това не бе сън, а реалността...
- Скъпа, сама знаеш - това е лудост. Никой не може да лети.
- Не е вярно. Аз го мога - настоя си ...