Огън

Винаги след дълга пауза първото ми палене е малко несигурно и плахо, като котка, прибираща се в къщи след дълго отсъствие, не знаеща дали ще й се зарадват или скарат... Тялото може да забрави, умът също, но духът - никога. Скоро огънят и духът ми отново се сляха и аз започнах да запридам своите огнени плетки около себе си. От някъде се появи мек барабанен ритъм, който неизбежно започнах да следвам в огнения си танц. Около мен бе пълен мрак, а огнените глави, играещи току пред очите ми, съвсем ограничаваха зрението ми. До слуха ми достигаше само барабанът, даващ ритъм на танца ми, спиращ, когато главите изгасваха и отново появяващ се заедно с огъня.
Това ми занимание продължи точно един литър газ, след като свърши горивото, започнах да си почиствам и прибирам такъмите, а зрението ми постепенно се нагоди към тъмнината до толкова, че да видя източника на музикалния ми съпровод:
- Здрасти - ухили ми се Ко Та Рак, като разбра, че вече съм го видял - Хареса ли ти как тарамбуча?
Като изпадна в подобен огнен транс, нямам никаква връзка с околния свят, направо съм в състоянието известно под кодовото име "ни приема, ни предава". Обаче котакът съзнателно или не бе намерил единствения възможен начин да стигне до мен и беше споделил преживяването ми.
- Благодаря - просто казах аз и му се захилих в отговор.

Въздух

Гар Ван летеше в нощта, това бе най-любимото й занимание, но и най-потайното... След час, два или три, тя си нямаше никаква представа колко време е прекарала във въздуха, сенчестата кацна близо до дома си, но не направила и две крачки, усети чуждото присъствие:
- Това беше страхотно! - възкликна човекът и излезе от сенките - Но как така го правиш, нали твоят вид не може да лети?!
Гар Ван направи кисела физиономия, "нейният вид" я беше отлъчил, точно защото се занимаваше с летене, а останалите не можеха...
- Всеки може да постигне всичко - каза на посетителя си тя - Стига искрено да вярва в него и в себе си.
- Ахам - каза Сянка и много дълбоко се замисли.

Земя

ТУП
- Олеле! - възкликна Но Щен Вълк и се затича към мястото на инцидента.
От около час той и черната пантера Ра обсъждаха високо кулинарен въпрос, свързан с подправките и хвърляха по едно око към Сянка. Човекът стоеше на стръмното хълмче до НеЧакТолковаГолемияВир и зяпаше небето с отнесен поглед, а преди миг беше направил една крачка напред във въздуха и след две-три секунден полет тежко се бе приземил на земята точно до вира.

Вода

- Ох - затюхка се Но Щен Вълк, като дотича до изпадналия си в несвяст другар - Какво го прихвана пък сега?!
Пантерата Ра обаче подходи много по-практично към проблема:
- Пррпп - изпръхтя Сянка, изплювайки малко вода и се отръска, защото черната котка го беше стабилно поляла с чиста, но студена изворна вода.
- Какви ги вършиш?! Защо падна така?! - започна да го гълчи Но Щен Вълк, след като се успокои, че няма сериозни поражения в живата сила.
- Явно не вярвам достатъчно искрено - отнесено му отговори Сянка - Или пък не го искам толкова, колкото си мислех...
- За какво говори той? - тихо попита Ра вълка.
- Нямам си и най-малко понятие! - сви рамене Но Щен Вълк и погледна за момент към облаците.