Огън
Винаги след дълга пауза първото ми палене е малко несигурно и плахо, като котка, прибираща се в къщи след дълго отсъствие, не знаеща дали ще й се зарадват или скарат... Тялото може да забрави, умът също, но духът - никога. Скоро огънят и духът ми отново се сляха и аз започнах да запридам своите огнени плетки около себе си. От някъде се появи мек барабанен ритъм, който неизбежно започнах да следвам в огнения си танц. Около мен бе пълен мрак, а огнените глави, играещи току пред очите ми, съвсем ограничаваха зрението ми. До слуха ми достигаше само барабанът, даващ ритъм на танца ми, спиращ, когато главите изгасваха и отново появяващ се заедно с огъня.
Това ми занимание продължи точно един литър газ, след като свърши горивото, започнах да си почиствам и прибирам такъмите, а зрението ми постепенно се нагоди към тъмнината до толкова, че да видя източника на музикалния ми съпровод:
- Здрасти - ухили ми се Ко Та Рак, като разбра, че вече съм го видял - Хареса ли ти как тарамбуча?
Като изп ...