Еленчето със сребърните рога
Месечината се прозина уморена. Свечеряваше се. Между разклоненията на рида спеше бездънно езерото. Могилите, като великани, скръстили ръце в обреден танц, засенчваха гористия бряг.
Ловците, припотени, пристъпваха безшумно зад дърветата. Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш погалени от целувката на цевта в кремъклийките им, се свиваха уплашени.
Откъм пещерата вятърът довяваше приглушеното блеене на бялото еленче. Рогчетата му белееха със сребриста мекота, погалени за лека нощ от луната.
Мъжете, помамени от мисълта, че претопявайки сребърните рога на животното, ще облагодетелстват селото, се доближиха до пещерата, шушнейки си:
- Гривни жените ни ще носят по белите си ръце и весело обички ще трепкат зад плитките на дъщеричките ни. Само да хванем сребророгото...
Ловците, отдадени на тихи закачки, в миг нападаха по земята, уплашени от пронизителен писък. Присъствието им бе взривило слуха на животното. Неспокойствие го блъсна в хълбоците и то побягна, събаряйки на земята един от ловците. Дърветата разтваряха бодливи прегръдки за приласкаване, но страхът от смъртта оставяше кървави целувки по врата на еленчето. Сякаш шибани от камшика на жаждата за кръв, ловците напредваха бързешката.
Еленчето скочи с лекота в езерото. Като със сребърно острие рогата му разцепиха водната повърхност и премина на другия бряг, където лежеше селото. Но смъртта го запря до една ясла. Месечината като че ли бе въздъхнала, с умората на заблуден куршум. Еленчето падна.
Зората пристигна с аромат на печено на жар месо. Куюмджиите с болни почернели лица лееха сребро за чапрази и гривни, за кръстове... Обесени, като погребални камбани звъняха гривните по изтънелите ръце на жените, разгъващи бели савани за мъжете, ловували миналата нощ. Мор приласкаваше в обятията си селяните...
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Съвсем друго очаквах като прочетох заглавието...Асоциирах с една стара руска приказка, но от това тук направо настръхнах. Петя, майстор си да разкажеш и да докоснеш душата. Честита Нова Година!
-
Благодаря!
-
Харесах!Браво Петя!
-
Галена, а аз съм благодарна,че когато приятелите бягат, се намира хора,които ме приласкават...
-
Ограбената, поруганата, простреляната красота...звъни като погребална камбана...Обичам атмосферата на твоето творчество! Дълбока мисловност, красива метафоричност, изящност на фразата...Благодаря ти!!!
-
... с умората на заблуден куршум
-
Безусловни са вярата,надеждата,любовта.Те първо идват от сърцето...
-
Вяра, Надежда и Любов - винаги да бъдат с теб!
Честит празник!
-
Нужно е сребро за пречистване на мислите ни,за лечение на душата...
-
В колко ли "сребърна кръв" се давят "човеците" всеки ден....Дано се промени поне на йота тази реалност. Поздрав за хубавия разказ!
-
Ив, и аз съм от хората,които само пишат...Не съм пораснала все още
-
Има хора, които пишат, а други, които претворяват нашето минало, дават му небесен лъх и ни връщат назад в годините, там където оставихме толкова ценностти и въздишки...Благодаря ти, Петинко, че си от втория тип хора...и ми помогна да хвана сребророгото на спомена...Ваше Благородие
-
Радваме присъствието ви!
-
Смисълът понякога е там, където не бива да бъде. Силно, но и нежно казваш мъдрости. Поздрав!
-
Лачезар,сурия елен не е само благороден,той е небесна сила според народни поверия...Соларен символ е...В митоепичните представи е част от космичността,оприличаван е с новородения християнски бог или слънцето,които заменят старото...
Не е било Млада бога,
най е било сур елена:
косицата му руса, руса,
ругенцата му позлатени,
краката му посребрени... ... -
Браво Петя постарала си се(както винаги до сега).
Благородният Елен се ловува от 1 септември до 31 януари.("Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш погалени от целувката на цевта в кремъклийките им, се свиваха уплашени."
Много ми хареса,доволен!!! -
В Евангелие на Матея гл.6 се кава:
Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. -
Когато убиваш ,за да ядеш, ловът макар и жесток е оправдан..Когато убиваш от алчност...
........................ -
Силно въздейства стихът на Ханчев...
-
Хубава проза. Сетих се за "Лов на делфини" на Ханчев...
-
Силвия,радвам се,че прочете!
-
Невероятно,изумително-красиво и разтърсващо...!Чудесна си !!!
-
Мария,кръстове си изливаме,ако не спазваме божиите закони.Посегателството върху Праотеца(сурия елен =небесна сила) носи нещастие на цялата общност...
-
"...лееха сребро за ... кръстове..."
Без коментар! Много е силно! Поздрави!
-
Благодаря!
-
Вълшебница!
-
Има истории, които остават в сърцата. Тази е такава. Сърдечни поздрави, Петя! Благодаря ти
-
Представих си,че съм без вас!Но днес нямаше,да са съм нищо,ако вие не ме подкрепяхте!
Дори не зная как изглеждате,какви са професиите ви,мечтите ви,но това,че ме четете със сърцето си,ви прави много скъпи за мен! -
Ловът на животни е една от проявите на алчността и жестокостта в човешките души. Убийството е най-голям грях пред Бог! Поздрави за чудесния разказ, Петя!
-
Борко,Роси,благодаря!
Не са нужни много думи,за да бъде изразено нещо простичко... -
Много увлекателно разказваш. Държиш в напрежение читателя до самия край. Поздрав!
-
Човек руши Всемира в стремежа си за власт...
-
Наскоро просълзен рибар ми разказа за плачещо със сълзи в предсмъртна агония тюленче, причината за която била, че късало мрежите на рибарите. Тук, ловци убиват свръхестествена красота, за да "разкрасят" селото си... Кой е най-големият звяр, а? Аз съм трогната от това, че твоето прекрасно сърце е уловило този проблем и го е пресъздало с таланта, на който винаги съм се възхищавала.
-
Веси,благодаря за коментара ти!
В порочния делник ,където властва хаос,забравяме да бъдем добри и посягайки дори на божеството,нарушаваме природния закон... -
Приятели,стопля ме присъствието ви!
-
Много силно!!!
Поздравления!!! -
Маги,Karaman, спокойна нощ! Благодаря,че сте тук!
-
Поздрав!
-
грехота е, грехота...но кой да разбере...
Петя мила, трогна ме твоят разказ, разплака ме. -
Мартина,радвам се,че четеш скромните ми разкази.
Сребролюбието е порок,заради него човечеството върши предателства,но целта ми бе да покажа до какво довежда убийството на свещено животно... -
Алчността погубва,но, за съжаление, хората късно го осъзнават...
Невероятна сила има в разказите ти. Прочетох всичко твое, на един дъх, не можах да се спра. Заплени ме начинът, по който "рисуваш" своите разкази,както и цялата мъдрост, която лъха от тях. Моля те, продължавай да пишеш и ти благодаря за прекрасните моменти, които изживявам с творчеството ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се,че разказът ми ти е въздействал по един или друг начин.
Бог иска да бъдем щастливи, иска да бъде обичани и да обичаме, но материалното заглушава съзнанието ни, прави душата ни сляпа за страданието...Бог ни иска съвършени, затова наказвайки ни, иска да ни поучи...Удря с длетото си по вкаменените ни души, за да извае по-добър свят, цената, на който е болка...