Измина една седмица от запознанството ми с Емили Ризинг. Все още си мислех за нея, но нищо не се случваше и реших да я избия от главата си.
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми се Емили .
Гледах я учуден, а тя ми говореше така свойски, сякаш сме дружки от цяла вечност.
- Eхааа…Какво правиш тук?
- Какво се прави в бар, Томи? Влязох да пийна нещо и те видях. Поръчай и на мен бира – усмихна се Емили.
Тогава повярвах, че случайно ме е засякла. Колко съм бил наивен…
Беше прибрала косите си и нахлупила една шапка върху тях, а широки тъмни очила покриваха половината и лице. Ясно е, че не иска да я разпознават. Беше облечена в семпла шарена рокля с презрамки. Хвърлих поглед на босите и крака, загорели от слънцето, обути в сандали с мъниста… Бяха идеални. Исках да протегна ръка и да ги докосна.
Изглеждаше на туристка в бар. Но прекрасна туристка. Дори и в обикновени дрехи, ...