Денят беше горещ и плуването ми се отрази идеално. Сега лежах на плажа и мързелувах. Щях да убия няколко часа и си мислех за срещата с Емили. Нямах и телефонния номер, иначе щях да звънна сто пъти досега. Искаше ми се да се изтърся у дома и неканен, но реших в крайна сметка, че идеята не е добра.
…………………………………………………………..
1999
Милица не можеше да заспи. Цяла вечер се въртя в леглото си, но на разсъмване клепачите и се затвориха и дремна за малко. Чу, че леля и трополи в кухнята. Стана и излезе на двора да нахрани кучетата. Повика ги, но те не отговаряха. Заобиколи къщата и тогава ги видя. Видя ги и обезумя ... Хрътките лежаха мъртви. Не бяха застреляни, но лежаха. Някой им бе прерязал гърлата. Милица изпищя. Леля и се втурна навън. Двете жени се разтрепераха от ужас.
- Сега аз съм наред – хълцаше момичето.
Милица много плака. Леля и се взе в ръце, трябваше да спаси момичето, телефонира на вуйчо и. Той обеща да измъкне Милица от Прищина. Надвечер ще я вземат с кола до Белград и там щеше ...