Каква зима! Каква пловдивска зима – доскоро
мокро метафорична, днес бляскава, но хаплива,
затворила ни между четири стени.
Толкова ми е познат пейзажът на дървото пред
прозореца ми – странен скелет, на който врабецът
търси сигурно клонче. Перушината му, мокро наострена,
душата му, сякаш мъничка монета, подрънква в джоба ми,
удряйки се в моята...
С коридор на усещания, с обаяние и омагьосани видения,
всяко кътче в града става тайна, шепот е, държи сетивата
отворени като траен парфюм на цветя, пясък и вятър
край бреговете на река... ...