Есенен ден

Пожълтелите листа летяха от есенните клони и целуваха нежно асфалта, преди да се слеят с него под стъпките на забързаните минувачи. Едно объркано цветче се поклони, докоснато от леките крачета на пчела. Гарга се носеше над алеята, по която русо хлапе подритваше кестен. Потропвайки, кестенът се скри в краката на възрастна двойка, прегърната от лъчите на топлия ден. Детето спря големите си сини очи  върху купчинките ситни бръчици, обагрили лицето на жената, а тя му отвърна с топла усмивка. Две остарели ръце бяха сплетени в спомен за отминалата младост и далечните влюбени есенни дни. Тогава бръчиците ги нямаше, а вятърът си играеше с бурните кестенови къдрици. Две нежни ръце се сплитаха, вгледани в общото бъдеще...

Бизнесмен на средна възраст говореше по мобилния си, защото звъненето бе прекъснало бързата  му закуска. Сосът от сандвича пакостливо се стече по салфетката и капна върху светлосинята вратовръзка. Бизнесменът започна да ругае, но спря, жилнат от острия поглед на майка с първолаче.

То се връщаше от училище и разказваше развълнувано за часа по немски и новонаучените думи, като от време на време подръпваше ръкава на родителката си.

Тъжен младеж вече от половин час чакаше пред църквата в парка, а розата в ръката му вехнеше заедно с надеждата му любимата да се появи.

Пенсионер с някога елегантен, а сега избелял кафяв костюм и широкопола шапка седеше на пейка и организираше гощавка за гълъбите, раздробявайки половин хляб около себе си. Едно врабче изцвърча, а после отлетя, откраднало огромна троха от гълъбовото парти. 

Една малка лека капка се приземи в краката на господина с костюма, за да си почине. Втора се спусна към розата, а трета погали ръката на младежа. Няколко други се посипаха по темето на бизнесмена със синята вратовръзка, русото хлапе остави кестена и се скри под вече разтворения чадър на татко си.

Скоро хиляди капки се разливаха по земята. Пейките останаха празни, алеите - пусти.

Само пожълтелите листа не прекъснаха заниманието си и продължиха да летят дори по-устремено към асфалта, отделяйки се от есенните клони. А обърканото малко цветче уважително се покланяше до земята при докосването на всяка лека капка...