Фалшива Привързаност
Тя беше влюбена. В този момент никой не можеше да отнеме любовта й. Нито вятърът, повалящ всичко след себе си, нито късната нощ, отнемаща последните мечти на хората. Дъждът, който отмиваше всичко, не беше способен да я отмие. Нито едно чувство не беше толкова силно. Океанът, бушуващ под острата гола скала, не беше достатъчно дълбок, за да удави любовта й. Студът, сковаващ всичко, пълзеше навън, рисуваше странно красиви цветя по прозореца и изгледжаше толкова прекрасен...
Кой можеше да отнеме любовта й? Празните думи на хора, незнаещи какво е това? Непочувствали никога в себе си странното тръпнещо чувство, можещи всичко, но не и да обичат. Или пък реалността, изглеждаща толкова жестока след приказните сънища... Но тя знаеше, че пак ще го срещне... някъде там...
Затова никой не можеше да отнеме любовта й. Дори студеният му поглед. Дори безразличието, с което я гледаше и я подминаваше. Тя не знаеше истинското му име, а сякаш го познаваше по-добре от всеки. Той не беше идеален, не беше дори добър. А тя нямаше смелост да го заговори, страхувайки се, че ще остане разочарована и всичко ще се изгуби. Тя самата щеше да се загуби. Често го виждаше с хора, които не харесва. Знаеше, че вероятно той беше същият... Светлината, озаряваща лицето й всеки ден, идваше от нещо непознато, прекалено крехко, за да бъде пропуснато. Стоейки сама, обляна в лунно сияние, се усмихваше на нереалния свят, в който живееше; на нереалния образ, който си правеше; на нереалните случки, които изживяваше. Не беше неин и никога нямаше да бъде. Но тя беше влюбена и никой не можеше да отнеме любовта й.
© ГВ All rights reserved.
