ФАРЪТ
Морските вълни се блъскаха една в друга. Борбата им издаваше оглушителни стонове и безмилостно завършваше в някоя скала. Брегът поемаше морската пяна и отстъпваше по малко пред напора на солената вода. Шумът от морето поглъщаше нощната тишина. Луната изморено се беше скрила зад гъсти облаци, които държаха и звездите в своя плен. Един безмълвен свидетел наблюдаваше ударите на морските вълни и макар черна пелена да беше паднала над хоризонта, пазителят гордо изпращаше бялата си светлина. Внушителните размери на морския фар го превръщаха в истински великан.
Рано сутринта от близкото рибарско селце, бавно, бавно, дядо Стефан оставяше стъпките си по мокрия пясък, а миг след това приливът тутакси ги взимаше за себе си. Зад приведения гръб на стареца оставаха няколко сини рибарски лодки, врязани в брега. Смирено чакаха местните рибари да навлязат навътре в безкрайната шир в търсене на пресен улов. Дядо Стефан не спираше да крачи, докато не стигна величествения гигант.
Ааа, стари приятел ...