Всеки, който не познава манталитета на селянина и не отчита спецификата на различната среда в която живее, а счита за достатъчно да противопостави своята коректност срещу първичното му недоверие, то той е обречен… Селянина не се радва, когато някой пръкне около него, напротив: все едно му е бръкнал… в джоба. Той не вярва на никого, него всички го лъжат – най-сетне, той си остава такъв, независимо от различните обстоятелства…

Вместо, да възнаградя доброто старание, след като се убедя в него, решавам да постъпя нестандартно – давам в аванс доверие, като по този начин регистрирам моето предразположение и добро желание за съвместна работа! Сиреч: плащам двойни заплати на овчарите, за да си гледат добросъвестно работата – макар да съм вътре с разходите, силно се надявам да дойде времето, когато ще компенсирам…

Въпреки този предварителен жест, още на вторият месец, забелязвам нехайно отношение към задължения, а след месец-два и желание за напускане… Безотговорна жестокост е да зарежеш жива стока на произвола, не всеки може да го направи – за животните всяка промяна е стрес, както, между впрочем и при човека.                                                                                                                                        Явно, стратегията ми е ялова - оказвам се в критично положение!

Правя жалък опит да разбера причините:

- Защо напускаш, какво не ти хареса?...

- Пфу, бе аресва ми… мойта се дърпа…

- От какво е недоволна, работи – получава заплата, гледа си трите деца.

- Пфу, доволна, много знае  к’кво ѝ се ще…

Продължавам да чопля:

- Изплюй камъчето, какво толкоз я притеснява!...

- Пфу, ми кат’ходи в селото до магазина, ората ѝ приказват разни неща и тя се впряга, страх я будалъта…

- Какво пък толкова приказват, че чак я страх, не съм изял никого...

- Пфу, а де, щял си да ни излъжеш…

- Как така, какво съм ви излъгал! И, въобще, кого съм излъгал!

- Пфу, уж, ония, дет’преди нази…

- Плащал съм на всички, дори в аванс, при това двойни заплати. Без пари и гладен, никой не е оставал…

- Пфу, ми, така ще, разпраят…

Чудя се как да им угодя, за да не останат животинките без надзор, тичам денонощно, върша тяхна работа, а той човека ме дебне кога ще го излъжа… Дошъл от Видин в Южна България да търси прехрана, при това никога не е гледал овце, а крави, разликата е огромна… По цели нощи се въргалям в лайната и израждам агнета, а той спи при жена си, че не разбирал, и накрая напуска, защото селската клюка му казала, че ще го излъжа, а не защото съм го излъгал…

От Свиленград до Неделино на три пъти кръстосвам Родопа - мога да изготвя каталог на овчарите…

Друг случай:

- На теб какво не ти хареса?

- А, аресва ми, ама от к’ъв зор да ти раб’тя…

- А сега де – никого насила не съм карал…

- Ако беше ТКЗ-е, иди доди, ама на тебе да ти хамалувам, отде-накъде.

Аферим!...Този е болезнено откровен…

- Добре, но ТКЗ-е няма, а трябва да се яде…

- …….. от такова едене, исик олсун!...

- Защо така!...

- Бе, много приказки, много чудо, не се издържа, и живо и умряло те плюе…

Дойдохме си на думата…

- Кой ме плюе, казваш?

- Ми, кой, сичките, не мога тутун да си купя, ша ма разкъсат, пък и от мойта рахат нямам… Шъ бягам да търся няк’ва държавна рабта по жепето…

Е, това е, народа иска да работи за държавата, а не за някого си!... Отде-накъде, кой си ти!... Не стига човешката завист и злоба, ами и този жесток стереотип: да работиш за някого, когото не знаеш и виждаш, е по-друго нещо…

На никого не преча, стадото е извън селото, минавам и заминавам,, лоша дума не съм казвал, време нямам една лимонада да изпия като хората… Как така, като бурен след дъжд, изведнъж избуя тая хорска злоба!

Спира ме кмета на селото, съученик от прогимназията, работил по Либия, направил някой лев, станал земеделец и го избрали за кмет.

- Наборе, тия твойте овце много зян почнаха да правят…

- От тебе чувам, казвай!...

- Ами завчера твоя човек се натаралянкал в ракиджийницата, налокал се кат’казак и заспал на слънцето, а овцете ти през т’ва време омлатили царцата на Димката…

- Нямаш ядове, наборе… Димката да каже колко е зяна, да му го платя.

- Ма, то не е само Димката…

- Тогава, както му е реда: правиш комисия и протокол - да се знае на кого колко…

- Бе, къде ще му намериш края, ако земеш да плащаш наляво и на дясно!...

- Щом са ми калпави чобаните ще плащам, хората какво са криви…

Така и не разбрах кои са другите потърпевши - платих на Димката, колкото каза…

Отидох при Марин казанджията:

- Не давай на мойте хора да пият, че ми отварят работа…

- Ама, я не му давам, наливат го тия дет’варят ракия и му гледат сеира…

- А ти не го пускай в ракиджийницата, това можеш!...

- Така де, ама от к’ъв зор да се занимавам с тоя смотан мангал!...

- Прав си…

Да го изгоня, оставам без човек, да го държа, още по-лошо - не мога смогна да му плащам золумите! Оказа се, че всеки ден виси на казаните, а аз си мисля, че плащам на човек да ми пасе стоката…

И се сещам за реакцията на жена ми, когато разбра, че съм купил овцеферма:

-Ти си луд!... Животновъдството в България винаги е било на загуба!...

- Било е, защото всички крадяха на поразия, шефовете изяждаха печалбата - лапаха на корем агнешко и катък…

- То ще се намери и твойта кой да излапа…

Оказа се лош пророк!

Наложи се за две седмици да замина за Роденец -  баща ми остана сам. Връщам се и разбирам, че четири овце са отровени и ги хвърлил на кучетата.

- Кучетата не се ли изтровиха!...

- Нищо им няма, те знаят как да ядат…

На петдесет метра зад постройките на овцефермата има нива засята с картофи, покрай която минават овцете за паша. Собственика е третирал с препарат за колорадски бръмбар и вероятно е пръснал и тревна площ през която минават овцете… Овчарят твърди, че овце в нивата не са влизали, защото овца картофи не яде, и че тревата е нарочно напръскана…

Не се мина време и ме сполетя още по-лошо – отровиха и един коч!

Няма съмнение, на някого страшно много преча!...

За капак, когато отсъствам, баща ми казва, че циганките се крият зад трансформатора и мъкнат с туби мляко…

Пълна гавра!... Пред очите ти крадат и си безсилен…

За млечен период внасям в млекопункта над двайсет и един тона мляко. Забелязвам, че когато ми замерват маслеността накланят епруветката, уж да видят по-точно, а всъщност отчитат по такъв начин едно или две деления по-малко. Според простата аритметика: тази една десета от маслеността, ми изяжда цялата печалба!

Смених млекопункта, като предупредих новия приемчик, че номера с отчитането на епруветката ми е ясен и ако държи да нося при него продукцията си и да печели два пъти повече, то държа на коректността.

Разбрахме се…

Въпреки всичко, на края на месеца ми изплащат млекото върху 3.5% , вместо на 6.5% - такава била средната масленост на млекото от селото…

Изперквам!...

- Ваш’та мамица гладна!... Цигани!... Отде-накъде!... Каква вина имам, че си приемал вода, вместо млеко!... Аз не нося краве млеко, а овче!... За какво всеки ден го замервам, ако ще плащам чужди грехове!...

Отказах парите изпратени от собственика на мандрата:

-  От утре, всеки ден ще изземвам цялото количество мляко от пункта, докато компенсирам внесеното от мен и ако е под 6.5%, ти го изливам във врата!…

В продължение на месец собственика на мандрата не получи грам мляко от този пункт, който поддържа, а приемчика не взе стотинка…

Сега накъде!

Реших да да работя директно с мандра - всеки божи ден нося мляко на двайсет и пет километра разстояние! След два месеца се оказа, че заради ипотека мандрата е фалирала…

Следваща  мандра, още по-следваща – край няма!…

Накрая кандисвам и решавам да сложа точка на този ад и кандидатствам за заем от някаква американска фондация за строеж на млечен център – трябва да затворя кръга. Разрешават ми заем от 20,000 долара - през 1995 г. това бяха много пари…

Добре, че се спрях, поради заболяване на баща ми, защото долара тръгна нагоре и за година стигна 3000 лв…

Баща ми почина…

За две седмици, на половин цена,  разпродавам всички овце, косъм не остана – джамбазите чакат на опашка, а помаците купуват цели сюрии…

Освобождавам овчарите, обявявам овцефермата за продан!

От тогава агнешко не хапвам...

Десетина дни след разпродажбата, в помещенията нахлу чуждо стадо - водеше ги Събка…

Остават единайсет кучета без работа…

Защо разказвам тази история?

Защото държавата ни е една зооферма…

И я разпродават - безжалостно!