Кабинет в техническо училище. По ученическите скамейки са насядали задочници, на които им предстои изпит. Едни са забили поглед в листите пред тях и пишат, други търсят помощ от тавана. Само седящият най - отпред е пълен непукис. Той нито води записки, нито гледа в тавана. Подпрял глава с ръка над празните листи, наблюдава комшията си как пренася с голяма скорост на белия лист пред него мислите си от главата.

             В ъгъла са седнали членовете на изпитната комисия и тихичко разговарят. След час решават, че е време да се пристъпи към изпит. Преподавателката, седяща отдясно на председателя, отправя покана с тънкото си гласче:

             - Който е готов, да заповяда!

             Непокисът не чака втора покана. Скочи от мястото си, приближи се и седна пред комисията. Подаде на председателя билета с въпросите и изпитната книжка. Председателят първо погледна името в книжката:

              ,,- Карамфилов! Ха! Това е човекът, за който го помоли директорът, да удари едно рамо!"

             Той затвори книжката, взе билета с въпросите и гледайки празните листи пред Карамфилов го попита:

              - Не си водил записки? Сигурно всичко знаеш?

              - Е, ми...- с леко вдигнати рамене отговори Карамфилов.

              - Е, ми? - повтори председателят. - Като гледам, си късметлия. Въпросите са журналистика. Може да разтягаш локуми колко щеш. Но по същество. Да чуем първия - за земята. Строеж, форма. Кои учени са се занимавали с това и така нататък.

               - Е, ми...- започна Карамфилов. - Земята е кръгла.

               - Така! - окуражи го председателят.

               - Има много морета, океани.

               - Така, така! Но по същество! Кажи кой учен се е занимавал с въпросите за земята? Доказал, че се върти. Обявен за еретик.

               - Кой? - на свой ред попита Карамфилов.

               За да излезе от конфузното положение, председателят се опита да помогне на Карамфилов за убягващото име на учения.

               - Галилео Гали... - тихо подсказа той.

               - Галилеев! - довърши Карамфилов също тихо.

               - Какво направи ти, бе? Изкара го българин! - пак тихо му каза председателят с лека червенина на лицето.

               - Що? Не е ли? - пак тихо попита Карамфилов.

               - А-а-а! Виж какво! - тоя път с нормален глас се обърна към него председателят. - Вземай си партакешите и отивай при когото искаш, но аз, с тия знания, не мога да те пусна!

                Когато вратата се затвори зад Галилео Галилеев - кръстника на Галилей, председателят се хвана за главата и сам си зададе въпроса:

                - Кой му е дал на тоя диплом за средно образование?

                 След като си свали ръцете от главата добави:

                - Следващият, който е готов, да заповяда! И знайте компромиси няма да има!

                Разговорът не беше убягнал от ушите на присъстващите, затова неговата закана не уплаши никого, нито можеше да изтрие усмивките от лицата им.

                 Колко ли Галилеевци има днес???