ГАРДЖЕТО, КОЕТО НЕ МОЖЕШЕ ДА ЛЕТИ
Всичко беше чудесно до днес, когато малкото черно гардже си стоеше в топлото гнездо и отвараше широко човчицата си, щом неговата грижовна майка му донасяше храна. Самото гнездо се намираше на върха на едно високо дърво, а отдолу имаше малка градинка в която постоянно се разхождаха хора, или играеха деца. Малкото гардже, невиждало широкия свят с любопитство оглеждаше всичко наоколо. Точно любопитсвото го нарака да стане, да отърси крехката си перушина и да се опита да полети, както го правеха големите птици.
И о, ужас, точно тогава загуби равновесие и полетя надолу. Удари се в няколко клона, които по-скоро го предпазиха да не тупне като гнила круша, то инстинктивно разпери крилете си и след като се закачи на още няколко клона, се изтърколи в меката трева, растяща в парка.
В първият момент не разбра какво се случва. Беше замаяно от дългият полет, или по-точно падане. Трябваха му няколко минути за да разбере, че вече не се намира горе високо в гнездото. И ...