Гербери
На гроба често имаше цветя от онази другата. В началото се чудеше какво ще може да скалъпи, ако някой попита. Но хората не питаха. Какво странно има да има цветя на пресен гроб? Обичан човек си е заминал, оставил близките да скърбят. Времето си минаваше, колегите не се сещаха вече да оставят по някой цвят като минаваха през гробища. Скоро останаха само по два букета. Нямаше съмнение кой оставя втория.
Глупава хлапачка! Толкова ли не се намериха хлапаци? Какво ѝ е притрябвал точно нейният мъж? Та тя беше на годините на дъщеря им. Пък и той какво си е мислил. Негова студентка, той професор на години. В анекдотите тези истории обикновено са за оценки. Той обаче тройките ги подаряваше, не ще да е било типичния анекдот.
Днес на рожденият му ден вторият букет липсваше. Дали ѝ е дошъл акъла и си е хванала някой хлапак или пък ще дойде вечерта? Опитваше се да прогони глупавата идея на следващия ден да провери, когато видя по пътеката да се задава момиче с букет в ръка. Не беше красива – бледа и набита. Не беше и много млада – докторантка последна година. Не се престори, че отива на друг гроб. Просто се приближи тихо.
- Върви си – каза ѝ законната.
- И той така ми казваше - “върви си, хвани си някой на твоите години и остави професора да си помечтае.” Пък аз съм тук.
- И какво искаш сега? Извинение, че се пречках? Прошка задето разбъркваше чужди семейства?
- За прошка е късно. Той така и не можа да си прости. Дори след като прекрати всичко.
Тя остави цветята пред паметника с най-хубавата му снимка, обърна се и си тръгна.
Съпругата му остана загледана в красивия букет разноцветни гербери, завързани с черна панделка.
- Поне винаги си имал вкус – усмихна се тя и стана да си върви.
© Силвия All rights reserved.
