Имало едно време една Федерална република. Казвала се също както и днешната- Германия. Но била малко по-друга. Всъщност много. Та Всичко започнало миналия век, или, ако трябва да сме екзактни- Миналото хилядолетие. Била 1973 година. В Щутгард, се родил един Ханс. Порастнал, учил, почнал работа във фабриката на Мерцедес Бенц. Сглобявал ключалки. През това време се срамувал и с право пред света от действията на Хитлер. Така минали години. В 2006 година се оженил се за Гертруд. Вече не се срамувал сам. Станали двама. Появили се Курт и Елза. Курт бил много любопитен, а Елза весела и чаровна. С Гертруд ги научили на всичко, включително и на срама. Те също били виновни. Ханс и Гертруд гласували за новата канцлерка. Тя била пълничка, с ярки, сини очи и била смазана от вина. Винаги тъжна. Идеалната министър председателка на Германия. Пуснала милиони бежанци. Ханс и Гертруд решили и взели 17 годишният афганистанец- Хюсню. Направо от перона. Бил бос, с една черна чанта и едва набола брада. Взели го от срам. Че са германци. Че са мразели някакви нисши раси и че те са руси, а той чер. Дълбоко в душите си, те изкупвали греховете на фюрера. Хранили го, поили го, купили му ай фон 5 на старо. Курт му подарил стария си лаптоп, а Елза му оправяла кревата всяка сутрин. Седемнайсет годишният Хюсню мълчал като пън, шпионирал Гертруд през ключалката на банята, плюскал вурстчета и всеки петък вечер, когато Ханс и съпругата му отивали на кино, той насилвал малката Елза с нож опрян на гърлото.. Хюсню не се срамувал от нищо. Той дори имал малка тайна. В Афганистан, втората му братовчедка кърмила току родените му близнаци- Махди и Фатих. Една сутрин Хюсню станал рано и излязъл от къщата. Получил съобщение по ай фона- Алах е велик. Алахът на Хюсню, не бил Алахът на повечето араби. Той бил друг алах. Зъл, злопаметен и жесток. Такъв разбираемо станал и Хюсню. Той се качил в първия влак за съседния град, като по пътя извадил брадва взета от гаража на Ханс и обезглавил изпречилият се пред него Юрген- Кондукторът. Главата на Юрген тупнала на пода на влака и в погледът и се четяло учудване. Хюсню замахнал още 3 пъти, крещейки че идолът му е велик и паднали още трима - Петер, Андреас и Гювен. И четиримата били гласували за милата синеока леля. При това тъкмо два пъти. Сетне е ясно. Полицаите застреляли Хюсню, като бясно куче и той, разбираемо, умрял. Чувайки за случилото се Ханс си купил нова брадва и пистолет Хеклер и Кох с три пълнителя. По телевизията давали покрусената леля със сините тъжни очи. Гримът и бил размазан от сълзи. Тя решително обявила че в сърцето си е с роднините на жертвите и скърбейки, подсмърчала покрусено. Никой не и вярвал, дори тя самата. Но какво от това? Новата Германия имала нужда от нови хора. Дребни, подли и зависими. Малката Елза вече не била весела. Tя гледала тъжна в нищото, а коремът и растял ли растял. Ханс точел брадвата си всяка вечер. Той спрял да се срамува и започнал да мрази. Един сив ноемврийски ден, малката Елза родила син. Кръстили го Адолф.