Германска народна приказка
Имало едно време една Федерална република. Казвала се също както и днешната- Германия. Но била малко по-друга. Всъщност много. Та Всичко започнало миналия век, или, ако трябва да сме екзактни- Миналото хилядолетие. Била 1973 година. В Щутгард, се родил един Ханс. Порастнал, учил, почнал работа във фабриката на Мерцедес Бенц. Сглобявал ключалки. През това време се срамувал и с право пред света от действията на Хитлер. Така минали години. В 2006 година се оженил се за Гертруд. Вече не се срамувал сам. Станали двама. Появили се Курт и Елза. Курт бил много любопитен, а Елза весела и чаровна. С Гертруд ги научили на всичко, включително и на срама. Те също били виновни. Ханс и Гертруд гласували за новата канцлерка. Тя била пълничка, с ярки, сини очи и била смазана от вина. Винаги тъжна. Идеалната министър председателка на Германия. Пуснала милиони бежанци. Ханс и Гертруд решили и взели 17 годишният афганистанец- Хюсню. Направо от перона. Бил бос, с една черна чанта и едва набола брада. Взели го от срам. Че са германци. Че са мразели някакви нисши раси и че те са руси, а той чер. Дълбоко в душите си, те изкупвали греховете на фюрера. Хранили го, поили го, купили му ай фон 5 на старо. Курт му подарил стария си лаптоп, а Елза му оправяла кревата всяка сутрин. Седемнайсет годишният Хюсню мълчал като пън, шпионирал Гертруд през ключалката на банята, плюскал вурстчета и всеки петък вечер, когато Ханс и съпругата му отивали на кино, той насилвал малката Елза с нож опрян на гърлото.. Хюсню не се срамувал от нищо. Той дори имал малка тайна. В Афганистан, втората му братовчедка кърмила току родените му близнаци- Махди и Фатих. Една сутрин Хюсню станал рано и излязъл от къщата. Получил съобщение по ай фона- Алах е велик. Алахът на Хюсню, не бил Алахът на повечето араби. Той бил друг алах. Зъл, злопаметен и жесток. Такъв разбираемо станал и Хюсню. Той се качил в първия влак за съседния град, като по пътя извадил брадва взета от гаража на Ханс и обезглавил изпречилият се пред него Юрген- Кондукторът. Главата на Юрген тупнала на пода на влака и в погледът и се четяло учудване. Хюсню замахнал още 3 пъти, крещейки че идолът му е велик и паднали още трима - Петер, Андреас и Гювен. И четиримата били гласували за милата синеока леля. При това тъкмо два пъти. Сетне е ясно. Полицаите застреляли Хюсню, като бясно куче и той, разбираемо, умрял. Чувайки за случилото се Ханс си купил нова брадва и пистолет Хеклер и Кох с три пълнителя. По телевизията давали покрусената леля със сините тъжни очи. Гримът и бил размазан от сълзи. Тя решително обявила че в сърцето си е с роднините на жертвите и скърбейки, подсмърчала покрусено. Никой не и вярвал, дори тя самата. Но какво от това? Новата Германия имала нужда от нови хора. Дребни, подли и зависими. Малката Елза вече не била весела. Tя гледала тъжна в нищото, а коремът и растял ли растял. Ханс точел брадвата си всяка вечер. Той спрял да се срамува и започнал да мрази. Един сив ноемврийски ден, малката Елза родила син. Кръстили го Адолф.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени