Не знам точно кога ме подразни за пръв път истински, но картинката си беше ясна: любимият лека-полека мутираше в посока турски паша. По тези въпроси никога не си бяхме говорили и когато преди месеци се събрахме да живеем заедно уж всичко вървеше по мед и масло. Ама сега явно беше тръгнало не накъдето трябва и цялата домашна работа под общия порив лежеше на моите крехки плещи.
Да си кажа веднага, та да не стане недоразумение: не съм от еманципираните каки, които държат мъжките им половинките да гладят бельо и да присъстват на раждането на поколението. Ама пък както вървеше, само дето още не бях почнала да му мажа филиите и да му ги режа на хапки.
Понеже все пак беше Любимият Мой, реших да не се скачам веднага на барикадите, а така кротко, усул-усул... нали ме разбирате?
– Мило – гласът ми беше малинов сироп, – би ли изхвърлил боклука като излизаш утре сутринта?
– Няма проблеми, – отвърна домашният ми Алф.
Естествено, че не го направи. И олиото, което го помолих да купи на идване също не ...