-Да, аз съм! Да, слушам ви... Моля? Сигурни ли сте? Добре, идвам веднага!
Димитър Чакъров затвори телефона си, пое си дълбоко въздух и издиша рязко. След което се обърна към лежащата до него гола жена и каза:
-Много съжалявам, скъпа, но ще трябва да те оставя. В завода е станала авария. Обгазили сме града с амоняк. Така поне твърди онзи от "Гражданска защита". Бил се опитал да се свърже с брат ми, понеже отговаря за безопасността на производството, но се оказало, че е неоткриваем.
- Не съм учудена. Най-вероятно пак кисне в някоя дупка и пропилява последната стотинка от капитала ни. Заради брака ни стана заместник-директор. Знаеш го, нали? Не съм дошла в това семейство с празни ръце и нямам намерение да го напускам така.
-Но ако Атанас реши да поиска развод е в пълното си право да те остави без нищо.
-Както и Яна, не го забравяй. Двамата с теб имаме изгода да запазим браковете си до момента, в който станеш едноличен собственик. Тогава ще пратя по дяволите онова двулично копеле. Защото освен проклет комарджия е и отвратителен женкар.
-Мила, приятно е да слушам, че съм в пъти по-добър от брат ми, но трябва да тръгвам. Наистина.
-Не, истината е че си с мен, за да му отмъстиш. Знам го. И аз го чувствам така. Това ни прави нещо като сродни души, нали така? Не, не ми отговаряй. Виждам го в очите ти...
Димитър клатеше глава докато се обличаше. Снаха му действително ненавиждаше съпруга си.
-И все пак... Обичала ли си го някога?
-Смешен си. Какви са тия детски въпроси? Не, не съм! Нито пък обичам теб или някого другиго. В нашия свят няма място за сантименти.
-Разбира се! Извини ме, скъпа моя! Тръгвам, а ти недей да слизаш днес към града. Сама разбираш, амонякът...
-Ха! И по-големи отрови съм поглъщала. Въздухът, издишан от майка ти, когато ме заговори, например...
Димитър си пое още веднъж дълбоко дъх и издиша бавно. След което с тих, но плашещо режещ глас се обърна към любовницата си:
-Ако още веднъж кажеш нещо подобно за майка ми, ще бъдеш първата, напуснала семейството насилствено.
И преди тя да се усети, той я връхлетя, стисна шията и силно и я залепи за таблата на леглото.
Напразно се опитваше да се измъкне. Дращеше го с перфектния си маникюр, риташе го в слабините, но той не пускаше.
-Ти ще си с мен, когато и както аз кажа. Ще правиш каквото ти заповядам и ще се подчиняваш безропотно. В замяна ще ти осигуря охолството, на което си свикнала. Ще удвоя наследството ти. Но за майка си не искам да чувам и една дума от гнилата ти уста, умееща само да интриганства. Ясен ли съм?
-Да-а-а...-с усилие успя да прошепне Мила. Тогава Димитър я пусна. Стана от леглото и невъзмутимо излезе от огромната спалня в семейната къща на брат си.
"За едно си права, Мила. По-добър съм от брат ми, но комарджийския му късмет винаги го е правил първи в състезанията ни.
Но не и този път, братко! Не и този път! Ще ти отнема най-скъпото, както ти ми го отне някога. Ще те унищожа! И ще танцувам на гроба ти. Или поне на гроба на достойнството ти. Нали за Чакърови, то е най-голямата скъпоценност."
© Мария Митева All rights reserved.
,в очакване нататък.Поздрав.