Глава десета - Бардът
Слънцето току-що беше изгряло зад пътешествениците. Селото Химбър зад тях вече се разбуждаше. Духаше хладен северен вятър. Пътят продължаваше през все същото пусто поле до самия хоризонт. Петимата ходеха един до друг по прашния път и тихо си говореха. Кел беше казал, че след около един ден път еднообразната пустош свършва и пътят навлиза в дъбова гора. През целия ден Ан дялкаше едно дръвче, а Кел го гледаше замислено. Джу си чешеше брадата и ръмжеше от време на време, Еланор и Кийла разглеждаха некромантската книга със засилващ се интерес.
Пет-шест часа след като бяха тръгнали, петимата видяха в далечината един млад човек, който ходеше бавно към тях и изглеждаше много беден. Когато младежът се доближи повече, те видяха колко е нещастен и посърнал. Дрехите му бяха разкъсани на места, нямаше никаква кесия с пари, имаше много синини, които бяха отскоро. Косата му беше кафява, дълга до раменете. Очите му също бяха кафяви. Кожата му беше с лек тен. Изглеждаше отслабнал ...