Глава дванайсета - Кръв
- Да тръгваме. - каза уверено Ан, останалите кимнаха в съгласие и тръгнаха надолу.
Джу? Него не го интересуваше нищо друго освен храната, която тъй усилено търсеше из торбата си. Когато се натъкваше на нещо, което не е храна, ядосано изръмжаваше. След като намери едно парче хляб и го изяде, започна да си точи секирите, което вдигаше ужасен шум, но след като всички го изгледаха с негодувание, спря. След това Джу взе малко дървесна кора и започна да я ръфа... В последно време толкова много ядеше, че му беше свършила храната, а не искаше да моли другите за храна.
Кийла беше седнала до Ан и пишеше в дневника си нещо, което елфът много харесваше и постоянно поправяше и допълваше. Двамата бяха много щастливи и доста вглъбени в писането и не обръщаха особено внимание на останалите. Въпреки това Ан все още премисляше внезапното появяване на магическите му сили, но започна да го боли главата и той спря да мисли за това.
Кел не спираше да мисли за силите Ан. Откъде елфът ...