Глава тринайсета - Спомени
Стълбите продължаваха да слизат все по-надолу и по-надолу, а мракът около седмимата се сгъстяваше. Тунелът, през който стълбите се спускаха в мрачните дълбини, беше широк около три метра и толкова висок. Каменните стени на тунела някога са били окрасени с красиви руни, но сега бяха изтрити и едва се виждаха следи от тях. Скоро никой от тях, освен Ан и Кийла, чиито очи виждаха перефектно през нощта, не виждаще изобщо.
- Закриус не се блъскай в мен! - извика раздразнен Кел.
- Човек, не съм те блъскал, зад теб съм. - отвърна категорично некромантът.
- Аз бях, обаче Джу ме блъсна и затова се ударих в теб, Кел. Съжалявам. - оправдаваше се Кориус.
- Т'ва място ми е тясно пък! - изръмжа Джу и мина.
- Стига, стига, ей сега ще направя светлини за всеки. - Кийла каза тихо някакви странни думи и над главата на всеки се появи по една светеща сфера. На Закриус беше розова и Кел си умря от смях.
- Розово, Закриус, розово! - Кел се смееше с всичка сила и Джу го съпровождаше ...