Глед Слънчо
Тя седеше на ръба на метеорита и си клатеше краката. Носеше се скоростно из пространството. Навсякъде около нея беше тъмно, но това не я плашеше. Лилюлия обичаше да пътува. Затова си седеше спокойно и си тананикаше полугласно неизвестна мелодийка. От време на време, когато минаваше край безатмосферни планети, помахваше весело на жителите им и те й отговаряха. Тя спря на светофар и зачака да светне зеленото. Интересното на космическите светофари е, че жълтото е по-скоро оранжево, а човечетата на светофарите за пешеходци се плезят. Лилюлия усети присъствие и се отдръпна, за да направи място на Точо да седне. Той й се ухили весело и се стовари шумно до нея. После, без да казва нищо, той протегна ръка и я спря на сантиметър пред носа й – пръстите му бяха сгънати, освен показалеца и средния, които оформяха буквата V. Светна зелено и метеоритът продължи пътя си. Лилюлия с досада посочи показалеца и Точо грейна в усмивка.
- Надявах се да избереш именно този пръст – каза щастливо т ...