Голото момиче в леглото ми

  Този ден от сутринта не почна както трябва. Главоболието не спираше, но вечерта си я биваше. Тези готини шотове, после текили и всичко това с уникално хубавата крафт бира, която бармана Пламен сам правеше. Ох сега да имаше една чаша от този еликсир. Ужасното главоболие не спираше, дори сутрешния душ и кафето не помогнаха. Облякох се тръгнах да оправям леглото и дръпнах завивката. Там лежеше голо момиче. Опитах се да си спомня кога сме се запознали и как сме дошли у нас. Пълен мрак. Нищо не помня, а главата не спираше да ме боли. Докоснах момичето в опит да го събудя. Но тя бе студена и бледа. Боже спал съм с труп. Набързо се обадих в работата, че днес съм болен и не мога да отида. Момичето бе красиво, русо, бледо и много студено. Започнах да мисля кой ни е виждал? Бармана Пламен трябваше да знае нещо. Когато стана 10ч му се обадих в бара, но той даже не знаеше за никакво момиче. Каза, че съм си тръгнал сам и пеш. Той бара бе на две пресечки от нас. Седнах на един стол и се загледах в трупа на момичето. Тя също ме гледаше с прекрасните си сини очи. Това ме стресира и я завих отново със завивката. Главата ми продължаваше да боли, не си спомнях нищо за момичето, а в главата ми не изплува нищо смислено. Тя трябваше да има дрехи, нали? Почнах да търся из спалнята, после в коридора. Нямаше нито женски обувки, нито яке нито някакви дрехи. Как е дошла в нас и как е умряла? Връщам се в спалнята очите на момичето отново ме гледат из под завивките. Аз отново ги прикривам със завивката и сядам на стола, а корема ми къркори от глад. Може пък като хапна да се сетя нещо и главата ми да ми мине. Стъкмих си един сандвич и си забърках айран. След като хапнах и съответно нищо не си спомних, освен че си тръгвам от бара пиян и сам, както и потвърди бармана отново отидох в спалнята, а голото тяло отново ме гледаше отвито. Но нали я завих? Този път реших да омотам тялото със завивката. Така нямаше да се отвива и да ме зяпа. Отидох до тоалетната и когато се върнах в спалнята голото тяло на русото момиче стои отвито върху завивката с оцъклени към тавана очи. Застанах над нея имаше хубаво тяло. Когато погледнах очите, те пак ме гледаха. Отново проверих пулса. Студеното и тяло вече се беше вкочанило и определено нямаше пулс. Вече бе станало обяд, а аз нямам отговор коя е мъртвата гола жена в леглото ми. Добре де можеше да кажа красивата гола жена. Но това не променяше нищо! Главата не спираше да боли, а очите и да ме гледат. Този път ги затворих с ръка. Сега изглеждаше, че спи мъртвешки сън. Огледах тялото, как бе умряла? Нямаше следи по тялото, никъде. Естествена смърт? Тя бе младо момиче, колкото мен, не повече от тридесет и две години. Как би умряла естествено? Отидох и си разтворих един аспирин за главата и пуснах телевизора. В обедните новини не се съобщаваше за изчезнала жена. Трябваше или да съобщя на полицията или да се отърва от нея. Но коя е те и как е дошла в нас? Главата ми не спираше да ме боли. Като се замисля нищо не помня от момента, в който излизам от бара до вкъщи. Това са две преки само, но... Не, напротив спомням си, прибрах си се както всеки път. Минах през денонощното да си взема бира и се прибрах изпивайки я до вкъщи. После си измих зъбите, и си легнах. Да! Всичко си спомням, но къде е момичето и как се озовава в леглото ми? Гола, без дрехи и документи! Как? Спрях телевизора в хола и се върнах в спалнята, а нейните сини очи пак ме гледаха. Седнах на леглото и се загледах в красивите ѝ очи. Те не спираха да ме гледат, след което казах на глас:

- Коя си ти? Как дойде?

Не очаквах отговор. Но очите ме гледаха все така втренчено и натрапчиво. Сякаш тялото бе мъртво, но очите не! Възможно ли беше въобще? Не, нямаше начин! Тогава смартфона ми иззвъня. Беше скрит номер, но аз вдигнах:

- Ало?

- Здравей, Милене... – чу се познат глас от отсреща.

- Да, кой се обажда? – попитах поглеждайки пак и виждайки, че

изписва „скрит номер“.

- Не ме ли позна? Аз съм Милена! Аз съм ти!

- Моля? – обърках се аз.

- Преди десет години, ти реши да станеш мъж и ме уби...

Костадин Койчев - Kovak

12.09.2023г.