Гошко циганчето се обърна и видя художника, че рисува втренчен в църквата св. Харалампий. Неспокойните му движения издаваха, че нещо го тревожи. Какво ли му тежи, се питаше художника без да поглежда към него. Жегата беше непоносима. Лятното майско слънце нажежаваше всичко наоколо и нямаше почти никакви хора по улиците и площада. Гошко се доближи и зяпна в платното.
Бате дай двайсет стотинки! – несигурно прозвуча циганчето.
Художника спокойно продължаваше да си рисува. Искаше да се запознае с момчето, да поговори, да го нарисува…Гошко следеше внимателно размаха на ръцете под които танцуваше четката. Напористата му детска стойка се пъчеше в желание да осъществи контакт. Дали пък не търсеше нещо друго освен няколко монети.
Ще ми позираш ли? – попита художника и подаде един лев.
Да! – зарадва се циганчето и прие левчето, като се опитваше да прикрие болката в очите си.
Болка която не убягна от погледа на художника. Усмихнат той започна своята работа, а Гошко все така изправен и сериозен, тъ ...