Господи, помилуй
„Κύριε ἐλέησον[1], Κύριε ἐλέησον” – пееше вятърът. С невероятна сила въздухът извираше от тръбите на най-големия господен орган. Завихряше се, подемаше мелодията и я разнасяше до ушите на тези, които искаха да я чуят. Метеше улиците, събаряше натрупания по покривите сняг и посипваше като със студена пудра захар минувачите. В нощта преди Коледа призоваваше хората да си спомнят, да вдигнат глави от ежедневните си задачи, да се вслушат в гласа на песента.
Йордан избърса изпотените си очила и ги намести на носа си на местата на кръглите червени следи, които гумичките бяха оставили. Седна пред компютъра и търпеливо изчака да се включи. Един по един посети всички сайтове, в които беше регистриран и изтри акаунтите си, сякаш бягаше от нещо и криеше следите си. Изчисти дори блога си, в който беше публикувал най-добрите си стихове. До сега не бяха видели бял свят на хартия. Защо трябваше да ги пази? Сигурно не беше толкова добър, за колкото читателите му го смятаха. Когато със ...