Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.

Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще влезе в приятната задимена атмосфера вътре и с удоволствие ще остане да пренощува. Ще похапне от манджите на Господин Широки Пръсти, ще се качи в стаята си и през отворения прозорец ще се наслади на глътка свеж въздух и на величието на околните гори.

Самият Господин Широки Пръсти ще го посрещне с широко разперени ръце със свлечени ръкави. Ръцете са му вдигнати, за да посочи какви манджи има на огнището и какви напитки по дървените рафтове, за да не би случайно гостът да пропусне да си поръча нещо, което би си поръчал.

Тази късна вечер в  страноприемницата се намираха само горският пазач и клисарят на близката църква. Господин Широки Пръсти дремеше на тезгяха леко заслушан в разговора им, за да не пропусне някоя поръчка, не че го занимаваха много хорските разговори.

Клисарят споделяше една предълга история за сина си, който не искал да ходи да учи военно дело. Искал да си стои вкъщи и някога, може би, да замести баща си.

- Не се интересува от тези неща, аз като клисар наистина имам спокоен живот, но ми се иска синът ми все пак да се запознае със света. Да има с какво да се гордее пред жена си и какво да разказва на децата си. На войниците се гледа с много добро око. Каквото и да прави после, може и кмет да стане, ако поиска.

Клисарят млъкна за малко, докато двамата с горския пазач си представяха как отличителните знаци на кметския пост биха се съчетали с една пъпчива физиономия.

- Не иска и това е. По цял ден лапа мухите и се скита из горите уж на лов. Досега вкъщи и едно врабче не е донесъл.

Горският пазач се засмя:

- Не ходи на лов твоето момче. Момичетата задиря по цял ден.

- Ето, нищо не прави. Не знам вече как да се оправям с него. Разчита да ме наследи като клисар все едно това е най-хубавото нещо на света.

В помещението се понесе тишина ведно с изпаренията на изврялата на огнището тенджера. Господин Широки Пръсти поотхлупи капака и седна до двамата. Съветите нищо не струват, а пък са добър начин да прекараш не особено натоварената вечер.

- Та викаш твоето момче мисли, че клисарят има добра професия. То е така, наистина. Това ми напомня за един далечен братовчед. Той разчиташе на бобрите, които живееха до хижата му. Всяка година те правеха нов бент на реката и той с лекота ловеше и продаваше риба. Жена му не можеше да го убеди да се премести оттам в града и да се заеме с нещо друго. Толкова лесно му беше с бобрите. Накрая околните брезови гори пораснаха, остаряха и бобрите се преместиха в по-млада гора. Братовчедът остана с празни ръце и дори да не искаше, му се наложи да се премести.

Клисарят се почуди:

- Да, а какво е общото с моя случай?

- Ами разруши бента на сина си! Той не знае точно какви са задълженията ти. Почни да го учиш на тях. Утре го накарай да излъска всички камбани в църквата. Да види, че това не е лесно занимание.

По-късно гостите се разотидоха. На следващата вечер клисарят пак беше в страноприемницата и носът му беше дори още по-увесен. Господин Широки Пръсти вече бе забравил съветите си от предишната вечер и попита госта защо е така унил. Унилите гости висят над чашата с вино и не се сещат да си поръчат нещо за хапване.

- Послушах те аз тебе. Синът ми цял ден лъска камбаните.  Вечерта слезе зачервен и доволен. Каза, че това било много приятно занимание, ободрявало и раздвижвало кръвта. А уж трябваше да го откаже.

- Е то не става лесно. Той моя далечен братовчед години изкара край бентовете на бобрите. – после видя, че е стреснал клисаря. – Но не, твоят син ще се осъзнае по-бързо. Абе вие там в църквата мазета имате ли. Имате значи. И не си ги чистил откога? От 10 години, казваш. Ами ето работа за сина ти. Особено полезно е да поупражнява как се вадят онези огромните бъчви за вино на дядо поп и как се мият като влизаш целия вътре. Не ги вадите ли? Ами сега синът ти ще почне да ги вади.

Няколко седмици клисарят идваше рядко в страноприемницата. Само да изпие по едно набързо. Една вечер дойде, седна и започна да гледа очаквателно господин Широки Пръсти. Гостилничарят си свърши работата и седна до него, за да чуе как вървят нещата.

- Не е да не е натоварено момчето ми. Личи си, че дава всичките си сили. Старае се. През тези седмици заякна и вече доста по-лесно се справя и учудва дори дядо поп. Не изглежда да е променил убеждението си.

- Ами вашата църковната работа не е само да чистиш и да лъскаш. – говореше господин Широки Пръсти, докато използваше времето, за да избърше масата. – Вие трябва да се грижите и за душите на хората, да ги пазите от злите сили. Ето, малкото гробище зад църквата. В селото се носят слухове за зли духове и вампири, които обикалят там. Нима не трябва да се направи нещо за опазване на почтените гробове?!

Клисарят гледаше не толкова учудено, а по-скоро със зараждаща се надежда, че гостилничарят ще измисли още някоя гяволия.

- Та ето какво. Синът ти трябва да усвои още едно умение на клисарския занаят. Всяка втора нощ ще седи в гробището и ще пази гробовете от зли сили .Обясни му съвсем подробно срещу какво трябва да ги пази. А през деня ще продължава с другата работа.

Тази вечер в гостилницата имаше малко тържество. Клисарят черпеше по случай заминаването на сина си, които щеше да се присъедини към армията. Горският пазач бе приятел на клисаря и Господин Широки пръсти получи специален подарък: пушен еленски бут. Господин Широки Пръсти с умиление прибра бута в задната стаичка и започна да налива още една кана вино за клисаря. Наля, колкото трябваше, а после се зачуди. След това допълни каната с вода до ръба. Такъв си беше господин Широки Пръсти. Винаги готов да помогне.