Градините на живота
Ти беше онази висока липа, за която винаги съм мечтала. Аз бях пчелата, която се опитваше да достигне до твоите бледожълти цветове. Пребродих много острови. Преплувах много океани. Давех се в хиляди рифове. И падах от стотици върхове. Не те достигнах...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна на хоризонта. Споделяше всичко неизказано със залезите. Побираше мечтите си. В различните нюанси на цигарата. Тихият огън е най-силен. Прогаря душата. Оставя белези. Следи...
Но сега... всички сюити замлъкнаха. Всяка надежда за пролет между нас се стопи като белия топъл сняг през... октомври. Присъдата ни е изпълнена. Черни думи върху белия лист.
Защото... моето малко винаги е било повече от твоето много.
И няма място за извинения. Нямаме право. На втори шанс. Аз обичах цветовете в теб, а ти мрака, който едва се долавяше под външната ми обвивка. Разминахме се. Сами взехме решението си. Сами си сложихме печата. Невъзможно... в този живот.
Ще търсиш в огледалото на живота дори само нюанс от прикритата ми тъмнина. Аз ще търся другаде. Цветове. Липата е красива, но е невъзможна за достигане. Цветовете й са затворени. Липата е светлината, която никога няма да достигне до мен...
Нищо!
Има и други дървета... Японска вишна, например. Розови нишки, вплитащи се в светлото одеяло на живота. Или череша. С каква скорост падаха цветовете й? Може би 5 сантиметра в секунда? Не знам... Има много дървета в градините на живота. Има много живот. Има и пролетни сюити, които щурчетата изнасят и през зимата. Има топлина. Долу. В ниското. Защото нависокото... духа северен вятър. Аз съм зиморничава. Обичам да ми е топличко. Обичам одеялото от споделеност. Обичам топлината на зимата. Студът през лятото вече не ми е по вкуса.
Защото сега... обичам себе си.
Някога... обичах и теб.
© Есенен блян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти!
-
" моето малко винаги е било повече от твоето много." Напомня ми на Съмърсет Моъм " В любовта винаги единият обича, а другият позволява да бъде обичан ." Хареса ми!
-
Благодаря ти! ❤️
-
Пчелата посещава липата за да се нахрани... В контекста на взаимността, невъзможното произтича от този факт... Поздравления! Отново!♥️
-
Благодаря ти, Ивайло! Имаш право. От височините се разкрива прекрасна гледка, но само отдолу можеш да почувстваш земята. И такъв урок не се забравя лесно... може би дори не се забравя... но той ще е онова петно, което винаги ще напомня на моята героиня да обича преди всичко себе си.
-
Моята героиня си пада малко импулсивна. Днес може да се връща при героя ти, но за утре нищо не се знае, защото...
-
Все се кани да обича някого друг тази твоя лирическа и все се връща там, където е с печат "невъзможно". До кога? Може би само аз знам отговора на този въпрос, защото...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
