Ти беше онази висока липа, за която винаги съм мечтала. Аз бях пчелата, която се опитваше да достигне до твоите бледожълти цветове. Пребродих много острови. Преплувах много океани. Давех се в хиляди рифове. И падах от стотици върхове. Не те достигнах...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна на хоризонта. Споделяше всичко неизказано със залезите. Побираше мечтите си. В различните нюанси на цигарата. Тихият огън е най-силен. Прогаря душата. Оставя белези. Следи...
Но сега... всички сюити замлъкнаха. Всяка надежда за пролет между нас се стопи като белия топъл сняг през... октомври. Присъдата ни е изпълнена. Черни думи върху белия лист.
Защото... моето малко винаги е било повече от твоето много.
И няма място за извинения. Нямаме право. На втори шанс. Аз обичах цветовете в теб, а ти мрака, който едва се долавяше под външната ми обвивка. Разминахме се. Сами взехме решението си. Сами си сложихме печата. Невъзможно... в този живот.
Ще търсиш в огледалото на живота дори само нюанс от при ...