1 мин reading
Върху цигарата му имаше следи от червило. Той неволно сключи пръстите си и погледна встрани към съседната маса. Срещу него стоеше притежателката на червилото от цигарата. По изражението й личеше, че тръпне в очакване. Може би беше готова да забрави всичките му грешки и да сложи едно ново, по-добро начало, само при една негова дума или топъл жест, но спокойствието запази формата на лицето й. Тя остави нови две следи върху цигарата, сякаш го подканваше да каже нещо, дори не по темата. Но... следите от червилото й не бяха просто следи, а израз на последната надежда на една отчаяна жена, понасяща чуждата вина, само заради общото благо. Дали трябваше да го прави? Никой не знае! Това беше нейният избор. Тя все още чакаше някаква реакция. Забравила за унизената си гордост, за неговото пренебрежение и безразличие, тя просто си стоеше... Скрила толкова ценности, ненужни на вулгарния свят! Дали можеше да го „спечели" отново? Или каква би била тази печалба? Все едно да изпитваш неистово желание д ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up