Защо се ужасявате, хора, и защо тъгувате? Ваша ли е вината за това предателство? Не е ваша. Моя е. Аз ги чух. Не вие. Аз чух и видях. Но сляп и глух съм бил. Винаги. И досега. Срещна ли хубаво момиче или жена, все вярвам и мисля, че тъй също е здрава, чиста и добра. Все вярвам, а то е напротив! Обичайно всегда е било красивите хора да имат черни души. Покварени, защото са свикнали всички да им се умиляват и да им угаждат на хубостта. Да получават каквото поискат без труд и усилие. Разглезени, размамени! Такива са. Ама не и за мене. За мене лице красно е сърце красно. А вие подобни не бивайте. Че на грехове като моите няма да удържите. Будя се нощем. Крещя. Блъскам си главата в студените камъни. И какво? Ще върне ли това някой от умрелите? От закланите българи? От моите братя? Няма. Умрелите са си умрели. И да ви кажа, завиждам. Те не страдат. Страдам аз. Разкайвам се и моля за прошка. Ала никой не остана за прощаване. Сам съм. Забравен. Ето, за пример ме вземете и не вярвайте. Никому н ...