Струваше му се, че пак беше подредил света.
Той много пъти го беше подреждал, а после всичко пак се разпадаше.
Затова след толкова опити да прескочи завесата на времето той се умори и се отказа.
Знеше, че няма как да стане.
Не можеш просто така да прескочиш всички неприятности и ограничения, вярвания и заблуди и изведнъж да се озовеш на чисто от другата страна на завесата, ни лук ял, ни лук мирисал. Не ставаха така нещата. Но той все опитваше.
Нямаше как да станеш русокос, особено ако вече си плешив, или пък да изумиш света с нови знания и идеи, когато се интересуваш единствено от клюки и алабализми.
Разбираше го, и Господи, как само се мразеше.
Тая вечер като седна на масата и се заслуша в новините по телевизията, с надеждата да чуе нещо ново, нали затова им викат новини в края на краищата, той разбра, че е остарял.
Никога преди новините не му бяха интересни, и той странеше от тях.
А пък сега гледаше като зомби, стиснал студената чаша с ракия в дясната ръка, и влизаше в задочен спор с ...