Хайде, време е, Любов
Казват медитацията е съзнателен сън, а сънят несъзнателна медитация. За мен сънят е нова възможност преодоляваща земните невъзможности. Обичам момента, в който ангелите вземат уморените ми дневни криле и вместо тях яхвам бялото облаче - превозното средство из вечните светли полета. Обичам момента на пълното и всеотдайно отпускане и усещането за безвремие. И точно тогава идваш Ти - прекрасната бяла Светлина със сини отблясъци. Полагаш неоновата си главица на рамото ми, а с неоновите си бедра заключваш моето бедро и така споени отлитаме. Отлитаме високо, високо. Летим над морета и океани, над гори и над поляни. Летим си и се спираме Там, на най-високите скали, с най-синьото небе. Там - където нявга било е дъното на океана. Там - където преди милион лета е бил трона на Нептун. Там винаги е утро. Полягаме на скала споена от милиони черупки на океански обитатели. Скала - акумулирала енергията на милион и едно слънца (с теб). Обожавам те Светлина! Обожавам заедно да дишаме от първите сини молекули кислород и да се реем из първите кристално сини води на първия океан. Обожавам с теб Светлина да попиваме от тази най, най-първа Енергия... и така до три рано сутринта... Хайде... време е, Любов!
