Све седеше на пясъка, гледаше с копнеж морето, което плискаше сапунена пяна на педи от петичките му, и чакаше да изтече задължителният час между къпанията. За майка му тоя час беше „време за здравословно ослънчване”. За него си беше чиста скука.
Огледа се и я откри по чадъра на разноцветни триъгълници. Прилежно си ослънчваше гърба в компанията на една лилава книга с двама, дето се целуват на корицата. Све прецени, че шансът да я измоли да поиграе с него е нулев. „Измисли си занимание, Светулчо мамин“, щеше да му каже. „Само хората без въображение скучаят”.
Въздъхна. Стана му приятно тъжно и въздъхна пак. След третия път му омръзна.
Загреба шепа мокър бряг. В мекото под ноктите му се напъхаха остри песъчинки.
Ох!
Значи дупките и замъците отпадат. Ами тогава... Освен да събере мидички за баба Светле.
Клекна точно зад горния ръб на мократа ивица между плажа и белите езици на вълните. Първото, което привлече погледа му, беше отворена светлосиня мида със симетрично разположени жълтеникави п ...