Действието на настоящия разказ се развива в началото на деветдесетте години на двадесети век. Полицейския участък на улица Сьодерманланд номер шестнадесет в шведския в град Вингокер приличаше повече на тих офис отколкото на правоохранителна структура. Сержант Мьолан Свредлунг обсъждаше сутрешния сигнал за лаещо куче от съседите на госпожа Бьорг с инспектор Айша Салем и прелистваше модно списание. Предстоеше да купи годежен пръстен за бъдещата госпожа Свредлунг и изборът видимо го затрудняваше.
През отворения прозорец влитаха песните на пролетните птици, придружени от студен, но свеж въздух и всичко говореше за един пореден спокоен и ведър пролетен ден в малкото шведско градче, където най-големият проблем беше ежедневната скука, на която безпощадно бяха подложени малцината му жители.
И точно когато кафемашината, последен писък на технологичното чудо, ги осведоми с приятен мъжки баритон, че двете има кафета вече са приготвени на вратата на участъка тихо се почука. „Колко мило от страна н ...