– Не разбирам! Трябваше да съм бесен, да крещя, да чупя всичко, което ми се изпречи. Искам да съм ядосан, по дяволите.
– Хм, може би порасваш.
– Виждаш ли, говоря ти сериозно, а ти ми се подиграваш.
– Не, не. Сериозно. Слушам те.
– Не знам какво ми е! И преди са ме уволнявали. И преди се е случвало да хвана гаджето си в изневяра. Да ми се счупи колата и по пътя за сервиза, да завали пороен дъжд. Е, не ми се беше случвало в един и същи ден, но… Мисля, че имам проблем.
– Чакай да уточним, за протокола – Значи не си разстроен заради жената, колата, дъжда и работата, а си разстроен, че не си “достатъчно” разстроен?
– Не. Точно там е работата – Изобщо не съм разстроен. И се радвай, че съм достатъчно умен, за да ти следя мисълта.
–Чакай малко. Искаш да кажеш, че след такъв ден, никой човек или предмет не е пострадал? Не беше ли ти човека, който потроши цяло заведение, защото бармана си позволи да ти даде пукната сламка. Леле, може би наистина порасваш.
– Не, не е това. Не е само ядосването. ...