Aug 5, 2006, 7:49 PM

Хората Забравят Истинските Си Потребности.

  Prose
1.7K 0 1
1 min reading

В днешно време в яда си, грижите и  забързания ден
хората забравят истинските си потребности.
 И в един "красив" ден, незнайно как... заради болест,
мисъл, дума, разговор или просто...
"защото му е дошло времето" те разбират, как за краткият
си престой на Земята, могат да изгубят за безпределно
кратко време всичко,
което някога са притежавали.
 Тогава, те "преосмислят" живота си и както в повечето
случай казват "стават нови хора".
 ... Но никога не осъзнават,  че в същност
никога нищо не са притежавали, никога никой не са имали,
никога на нищо не са разчитали, защото до последният си
дъх никой не осъзнава истината.
 През целият си земен път хората се опитват всячески да
задоволят собствените си нужди.
 Сякаш в нас живеят две личности.
 Помагайки на по-слабите, ние помагаме на себе си
изтъквайки се пред "другото си Аз" - показвайки, че сме добри хора.
 Следвайки любовта си, ние демонстрираме, 
че сме обичани, макар това да не е така.
 Знаейки, че да получим съжаление от друг е навъзможно,
без видими причини ние несъзнателно показваме мъка,
в своето старание, за да покажем нуждата си от внимание.
 Печелим награди; дрогираме се; радваме се; помагаме
на околните; отнемаме животи; причиняваме болка;
даряваме с любов; отдаваме се на работата си, за да
преуспеем- и всичко това не с цел, да се издигнем в
чуждите очи, ами за да се докажем, пред самите себе си.
 С цел да повдигнем самочувствието си; с цел да покажем,
че сме добри и  най-вече -за да докажем съществуването си;
за да запълним празните пространства в душите си; за да можем,
да се докажем като ХОРА.
 И така... макар и на подсъзнателно ниво, през целият
си живот, човек действа напълно егойстично. Отрича и
продължава, отрича и пак продължава.
Но хубавото в цялата история... е че показвайки се пред
себе си, правим добро на останалите, както разбира се и те на нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жеже All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...